Мъченик по залез
Посвещавам на всички
майки, изгубили децата си!
Разсъмнало небе тъма събира
с душа от паяжинен леден мрак.
Сърцето му в заглъхващ дъх пулсира
и черен звездопрах оставя знак.
Изплакало безгласните си ноти,
горчива безнадеждност го души.
И само белег от летежен вопъл
изстраданата цялостност руши.
Червен порой земята ни засипва.
Безпаметна, събира го в ръце.
А вятърът събудил е тревите
и пресушава плачещо лице.
Небето днес е тъжно и самотно.
Очите му във плен са на сълзи.
Откраднал нежносин воал без ропот,
животът към безсмислие пълзи.
Небето е замръзнало нацяло.
Ни слънце, ни дъга, ни изгрев нов.
Ковчег – без жалост сграбчил детско тяло...
И мъченик по залез – майчина любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветето Б. Всички права запазени
