15.11.2020 г., 15:58 ч.

Мъченик по залез 

  Поезия
429 5 8

                            Посвещавам на всички

                           майки, изгубили децата си!

 

Разсъмнало небе тъма събира

с душа от паяжинен леден мрак.

Сърцето му в заглъхващ дъх пулсира

и черен звездопрах оставя знак.

 

Изплакало безгласните си ноти,

горчива безнадеждност го души.

И само белег от летежен вопъл

изстраданата цялостност руши.

 

Червен порой земята ни засипва.

Безпаметна, събира го в ръце.

А вятърът събудил е тревите

и пресушава плачещо лице.

 

Небето днес е тъжно и самотно.

Очите му във плен са на сълзи.

Откраднал нежносин воал без ропот,

животът към безсмислие пълзи.

 

Небето е замръзнало нацяло.

Ни слънце, ни дъга, ни изгрев нов.

Ковчег – без жалост сграбчил детско тяло...

И мъченик по залез – майчина любов. 

 

© Цветето Б. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Бени!
  • Присъединявам се към Мария... Няма по-голяма скръб на този свят от загубата на дете... Успяла си да я изразиш, Цвете!
  • Мари, много благодаря за милите думи!
  • Толкова човечно и прегръщащо майчината болка е това стихотворение, Цвети! 💕 Рисуваш чувства с помощта на природни картини, а това си е висш пилотаж!

    " Изплакало безгласните си ноти,
    горчива безнадеждност го души.
    И само белег от летежен вопъл
    изстраданата цялостност руши."!!!👏

    Голямо браво,миличка!🌹💕🦋
  • От сърце благодаря!
  • Развълнува ме Цвети!
    Затрогващ стих!
  • Развълнува ме с думите си! Дано!
  • Хубаво и затрогващо е стихотворението ти, Цвете! Бог да прости децата на потърпевшите и почернени майки. И дано Бог се смилява по-често над тях, за да е по-лек кръстът, който ще носят до края на дните си!
Предложения
: ??:??