Мъдростта е... "просто нещо"
(Из цикъла притчи)
Мъдростта е... "просто нещо"
Един човек вървял в полята,
вървял напред, незнайно накъде
и не веднъж, пресичайки гората,
се връщал пак на същото поле...
Привечер пътечка малка зърнал,
по нея той с надеждата поел,
напред вървял - поляната загърбил,
вярната посока взел...
И ето, селянин той срещнал в планината,
овците кротко си пасял,
излязъл от пътеката в гората
и пред човека уморено спрял...
- Кажи, човече, знаеш ли кога,
вървейки по пътеката ще стигна,
ще стигна ли по нея до града
на съмване, кога нощта се вдигне?
Човекът нищичко не рекъл,
посочил да върви напред с ръка,
а другият разбрал, не чакал,
поел по пътя към града...
Зад себе си дочул той глас:
- Ще стигнеш утре по обяд!
Човекът върнал се тогаз
и попитал своя непознат:
- Защо, когато те попитах,
не ми го каза, а... чак сега?!
Цял ден в горите тук се скитах,
а ти ми го извика зад гърба?...
А селянинът рече му тогава:
- Така е, момко, казах ти и... виж!
За да зная колко ти остава,
трябваше да видя как вървиш...
* * *
* * *
Принципа на живия живот
Нов монах дошъл е при Светеца,
приседнал и попитал тихо:
- Кажи, пресвети ми Мъдрецо,
да зная искам - питал той усмихнат.
Кажи ми, искам да науча,
принципа на живия живот,
за да мога да сполуча,
гнездо да свия - свой имот...
- Вечеря ли? - попитал го Светецът.
- Да, вечерях! - Сега... водица пий,
във теб се вгледай - там стои мъдрецът,
Но... най-важното...
Паницата измий!...
* * *
* * *
Просветление
Седял Субухти, ученик на Буда,
Просветление му блеснало в главата,
където вечното със преходно се сливат,
действително с противно в... пустотата.
И... посипали се цветове,
западали над него от липата,
заговорили му с чудни гласове:
- Как хубаво говориш ни за... пустота...
- Но... аз не съм говорил и за миг! -
обърнал се към старата липа...
- Не си говорил...
Не сме чули... даже вик...
Това е, голяма... пустота!
И цветовете снежно бели,
вятър духал в цъфналата ръж,
над него падали - валели,
Валели, като... летен дъжд...
* * *
* * *
Въпрос за сън и... пеперуда
Вървял Конфуций с ученика буден,
тихичко, ей тъй с тъга.
- Сънувах, че съм пеперуда...
- Че к'во пък има странно във това?! -
попитал в упор ученикът...
Аз сънувах, че съм пък... трева,
не помня вече... или перуника?!...
- Нееее, друго питам се с почуда,
в главата ми, въпроси - странни звуци!
Дали сега пък тази пеперуда...
не сънува като мен...
че е Конфуций?...
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
