13.12.2023 г., 6:42

Мъдростта на децата

522 1 8
 

Виждам красотата там,
където ти проблем съзираш
затова, че си голям
и мъгла в очите имаш...

Погледът ти е забравил,
както, всъщност, и сърцето,
как става цвете и от плевел,
и кон от облаче в небето...

Аз вярвам, че като порасна
очите детски ще запазя -
Да си пораснал не е страшно,
ако обичаш без омраза!...

Това загубил си, но с вяра
то още може да се върне!
Светът ти ще е друг тогава
щом с обич всичко се прегърне.

Не съм мъдрец, дете съм само,
но ако послушаш думите ми ти
в живота твой във всяка рана
ще виждаш повод за мечти...

 

01.12.2023.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, момичета 😊💐😊
  • Децата са по-мъдри от възрастните, но само мъдрите възрастни се вслушват в децата.
  • "Да си пораснал не е страшно,
    ако обичаш без омраза!..."

    Великолепно прозрение!
  • Мерси, Ничка.
    Тъй като получих уникален коментар ще се върна пак към него заради спорта.
    Антоанета, добре, вадим от уравнението всички тук, които са писали, че пазят детското в себе си.
    И питам, ами хора, ще дам пример, като Киро Простото, като Пеевски, като Тед Бънди и Чикатило, мислиш ли, че го имат в себе си?...
    Или, като досадната съседка, на която всичко е криво, само се кара на децата, че били шумни и разнася клюки... Колко от детето е останало в нея?...
    И спирам, че досадих и на себе си вече.
    Хубава вечер от мен и светли дни.
  • Много е хубаво, Гош!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...