severianin (Валентин Чернев)
417 677
1.08.2012 г., 20:44 ч.

Мъдростта на влъхвите 

  Поезия
409 0 4

МЪДРОСТТА НА ВЛЪХВИТЕ

 

Роден съм Козирог сред зима хладна

– щом кажа “януари”, мраз ме лъхва, –

но и при мен в едно студено пладне

дошли отнейде трима странни влъхви.

 

Дали били с кожуси и брадати,

със притчи ли говорели – не зная;

не ми донесли дарове богати,

но нещичко ми казали накрая.

 

Без злато и елей дошли, накратко,

но ми рекли, поемайки обратно:

– Знай, бялото е сребърно, но рядко.

И жълтото невинаги е златно...

 

Добре запомних мъдростта крилата,

и в дните я изпитах многократно:

“Жълтее всичко, ако е от злато,

но жълтото невинаги е златно;

 

а бялото не е сребро, макар че

среброто винаги във бяло свети”.

Но напоследък взе да ми нагарча

като пелин на влъхвите завета.

 

Защото бял перчем отдавна вея

и есента ми жълти листи рони,

но не сребро в брадата ми сребрее,

не злато ръсят тези сухи клони...

 

...а ми припомнят, казано накратко,

оная стара мъдрост неприятна:

ех, бялото е сребърно, но рядко,

и жълтото невинаги е златно...

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??