Мъдростта на влъхвите
МЪДРОСТТА НА ВЛЪХВИТЕ
Роден съм Козирог сред зима хладна
– щом кажа “януари”, мраз ме лъхва, –
но и при мен в едно студено пладне
дошли отнейде трима странни влъхви.
Дали били с кожуси и брадати,
със притчи ли говорели – не зная;
не ми донесли дарове богати,
но нещичко ми казали накрая.
Без злато и елей дошли, накратко,
но ми рекли, поемайки обратно:
– Знай, бялото е сребърно, но рядко.
И жълтото невинаги е златно...
Добре запомних мъдростта крилата,
и в дните я изпитах многократно:
“Жълтее всичко, ако е от злато,
но жълтото невинаги е златно;
а бялото не е сребро, макар че
среброто винаги във бяло свети”.
Но напоследък взе да ми нагарча
като пелин на влъхвите завета.
Защото бял перчем отдавна вея
и есента ми жълти листи рони,
но не сребро в брадата ми сребрее,
не злато ръсят тези сухи клони...
...а ми припомнят, казано накратко,
оная стара мъдрост неприятна:
ех, бялото е сребърно, но рядко,
и жълтото невинаги е златно...
© Валентин Чернев All rights reserved.
