17.02.2018 г., 2:07

Мъгарешки мичти

742 1 1

Изтрищя народъ Маро,
абцилютну изтрищя.
Даже нъ ино мъгари,
давът му тривъ, вудъ....
Не чи прая съпуставкъ.
Муле дъ си е къдя
по-дубре ут простъ мравкъ.
Простъ, ама с свубуда!
Гледъм, даже в Ингилизку,
всичку вечи е кълъч.
У митроту съ нътискът
и съ блъскът къту пръч.
Нъ румънски си хуртувът,
бългърите сме у шок.
Викът, мляскът и пусувът,
срам мъ удря къту ток.
Що съ учих англичански,
кът ни мой дъ ръзбера,
що гуворят нъ балкански?
Повня саму пула мя.
Ко дъ прая ли? Съ пуля
и утивъм дъ пасъ.
Брекзитъ е страшнъ буря,
амъ чакъм гу с мичта.
Ши си додъ аз нъ селу,
ши купая, ши пливя.
Нъ ънглийски ши съ зверя:
Бойко, ей, я пула мя!
Аку знае дъ гувори,
трябъ дъ мъ пуздръви
с мулцумеск, а не със сори...
Ех, мъгарешки мичти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...