valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
3.12.2008 г., 7:25 ч.

Мъгла 

  Поезия » Друга
497 0 5
Мъгла обгърна улици и къщи.
Безпогледност в прозорците звъни.
Ръце студени себе си прегръщат.
Безпътие мечтите ни руши.

Проблясва светлина, ала мъглата
захапва я и блясъка гаси.
Плачът на врани къса тишината.
Страхът от нищо, вярата суши...

Заключени врати, бумтящи печки,
вместо решетки - тухлени стени...
Мъглата крие козите пътечки,
отвеждащи към светли бъднини...

Времето е болно от затишие.
Ехото не вижда да крещи.
Мъгла е феномена от безсмислие,
а мисълта не вижда и... греши.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??