Мъгла
Мъгла обгърна улици и къщи.
Безпогледност в прозорците звъни.
Ръце студени себе си прегръщат.
Безпътие мечтите ни руши.
Проблясва светлина, ала мъглата
захапва я и блясъка гаси.
Плачът на врани къса тишината.
Страхът от нищо, вярата суши...
Заключени врати, бумтящи печки,
вместо решетки - тухлени стени...
Мъглата крие козите пътечки,
отвеждащи към светли бъднини...
Времето е болно от затишие.
Ехото не вижда да крещи.
Мъгла е феномена от безсмислие,
а мисълта не вижда и... греши.
Безпогледност в прозорците звъни.
Ръце студени себе си прегръщат.
Безпътие мечтите ни руши.
Проблясва светлина, ала мъглата
захапва я и блясъка гаси.
Плачът на врани къса тишината.
Страхът от нищо, вярата суши...
Заключени врати, бумтящи печки,
вместо решетки - тухлени стени...
Мъглата крие козите пътечки,
отвеждащи към светли бъднини...
Времето е болно от затишие.
Ехото не вижда да крещи.
Мъгла е феномена от безсмислие,
а мисълта не вижда и... греши.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
