Мъгла
Над сивите улици гъста мъгла
се вплиташе бавно във мрака.
Стаена зад ъгъла блудна душа
за сетен път слънце зачака.
Обгърна мъглата заспалия град
сред мирис на дим и на мърша.
Душата се сгуши в среднощния хлад
и жално ръцете закърши.
Потънаха сградите в черния плащ
и гарван премръзнал заграчи.
Кристалчета ледени с порив ревящ
в душата се впиха с бръсначи.
И плъзнаха в мрака безброй пипала
по тази земя прокълната.
Злокобните мисли пропиха в нощта
и жегнаха с болка душата.
Погледна нагоре – бездънно небе.
Какво ще пробие тъмата?
И бавно разкри й се звездно море,
а вятър разпръсна мъглата.
Веси_Еси (Еси)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еси Всички права запазени
