Мъх
Родих се на ръба на гората
и дървесен мъх полепнал е в мен.
Увила е люлки леската
в сенките на полския клен.
Нозете, тичали в листата,
не можеш никога ги спря.
На ранна пролет миризмата
от мене алчността събра.
Трупал съчки и шишарки
из чувалите съдрани,
впил съм есенните шарки
във напуканите длани.
Дирил стъпки сред Балкана
в преспите на първи сняг,
таз душа кокиче стана
в буренясал гъсталак.
Пощил билки из тревата,
влачил клони за подслон,
вкусил устни под липата,
ти си гост във моя дом.
Ял съм дренки, пил съм бъз,
песента на чинка пял.
Слисан в орисия таз
и за мравка ми е жал.
Що да кажа си със тия,
незамръквали в полята?
Дрънка нещо у кутия
в столица на самотата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Христов Всички права запазени
