Вярвах, че със теб ще остареем..
Че докрай ще стискаме ръце.
А накрая просто ще се слеем,
и потънем във космическо море.
А ти... ти просто си замина.
Защото каза: "ти си луд и друг".
За любовта знам – нужни са двамина,
не може, казват, без жена – съпруг
Да.. луд съм, само, че по тебе!
Не разбирам, как не го разбра...
Нима не плюх на свойто себе?
Нима? Ах, м---а му да и-а..
Не може нивата без лято,
не може щастието да боли.
И мъж.. се пише само слято,
и свършва с "Ж", като жена, нали?
Без нея все е недовършен...
Като кама, захвърлена на път.
Като лъв с гръбнак прекършен.
Като гарван кацнал върху прът.
© Лебовски Всички права запазени