3.07.2007 г., 12:57

Мъже

855 0 12
 

                            МЪЖЕ
Природата и любовта
празно място не търпят!
Там, където ни няма -
враговете блестят!

В тази задача голяма,
в своите редове,
различаваме само
четири групи мъже:

"Искат си, ала не могат!" -
тези са храбреци!

"Могат, ала не искат!" -
тези са подлеци!

"Нито могат, нито си искат!" -
тези са мъртъвци!

Но които си "Искат и могат!" -
тези сме "молодцы"!


Уви - след време всеки "молодец"

минава в категория "храбрец",

а после групата на храбреците

попълват групата на мъртъвците!


Разбирате ли, български жени,

природата - така несправедлива -

в сравнение с нещастните мъже,

с какво предимство  ви е надарила?


Да бъде джаджата ви вечно с вас -

без оглед дали стара или нова,

на място да си бъде всеки час  

и да я любят винаги готова!


Използвайте безсмъртния си дар,

обичайте си го и го ценете!

Раздавайте се щедро и със жар!

Безумно и безкористно любете!


Та някога, ако настане час

и нас оназ с косата да погуби,

и легне тежък пласт от пръст над нас,

да не скърбим, че малко сме се любили!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Тъй бързо отминават в живота наш'те дни
    и ний без много разум прибавяме злини.
    Щастието скъпо пилеем ний без свян -
    тоз' толкоз рядък бисер в живота океан...

    ...Когато в сетен час Смъртта ще ме погали
    да кажа - любих аз. За нищо аз не жаля!
    И нека в Любовта раняват ни без жал -
    аз всичко на света за нея пак бих дал!"

    Алфред де Мюсе
  • А как се наричат тези, които могат, а не знаят как да си поискат? Защото има и такива. Молодец, браво за стиха!!!
  • Хареса ми!
  • Хареса ми стиха ти. И си е така
  • Приятелю, както винаги, усмихваш читателя,(и особено читателките))
    Бъди здрав, и дълго време в категорията на "молодците"!!!
    ))

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...