Jul 3, 2007, 12:57 PM

Мъже

  Poetry
858 0 12
 

                            МЪЖЕ
Природата и любовта
празно място не търпят!
Там, където ни няма -
враговете блестят!

В тази задача голяма,
в своите редове,
различаваме само
четири групи мъже:

"Искат си, ала не могат!" -
тези са храбреци!

"Могат, ала не искат!" -
тези са подлеци!

"Нито могат, нито си искат!" -
тези са мъртъвци!

Но които си "Искат и могат!" -
тези сме "молодцы"!


Уви - след време всеки "молодец"

минава в категория "храбрец",

а после групата на храбреците

попълват групата на мъртъвците!


Разбирате ли, български жени,

природата - така несправедлива -

в сравнение с нещастните мъже,

с какво предимство  ви е надарила?


Да бъде джаджата ви вечно с вас -

без оглед дали стара или нова,

на място да си бъде всеки час  

и да я любят винаги готова!


Използвайте безсмъртния си дар,

обичайте си го и го ценете!

Раздавайте се щедро и със жар!

Безумно и безкористно любете!


Та някога, ако настане час

и нас оназ с косата да погуби,

и легне тежък пласт от пръст над нас,

да не скърбим, че малко сме се любили!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Тъй бързо отминават в живота наш'те дни
    и ний без много разум прибавяме злини.
    Щастието скъпо пилеем ний без свян -
    тоз' толкоз рядък бисер в живота океан...

    ...Когато в сетен час Смъртта ще ме погали
    да кажа - любих аз. За нищо аз не жаля!
    И нека в Любовта раняват ни без жал -
    аз всичко на света за нея пак бих дал!"

    Алфред де Мюсе
  • А как се наричат тези, които могат, а не знаят как да си поискат? Защото има и такива. Молодец, браво за стиха!!!
  • Хареса ми!
  • Хареса ми стиха ти. И си е така
  • Приятелю, както винаги, усмихваш читателя,(и особено читателките))
    Бъди здрав, и дълго време в категорията на "молодците"!!!
    ))

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...