Мъжете плачат мълком. Без сълзù.
И често мъката гасят с ракия.
По бузите брадясали пълзи
зло отчаяние. И самотия.
Нещастни са за трима, но мъже
са длъжни да останат чак до края.
Емоциите връзват си с въже,
на силни и студени си играят.
Светът го иска - този свят жесток
с неписани и писани закони.
Безмилостен е вечният урок:
"Мъжкарят никога сълзù не рони.
Бъди корав! Нахакано се дръж!
Душата ти да е от лед - сурова! "
Сълза щом видя във очи на мъж,
във него да се влюбя съм готова...
© Нина Чилиянска Всички права запазени