Мъжете ми... жените ти...
-----
Мъжете ми... в угаснали сияния,
възпяват болка с плачещи китари.
Потъват във самотно упование,
разбрали, че за теб часът удари.
Жените ти... описват в тъжни стихове
несбъднати копнежи на сърцето,
и нашите безумства в нощи тихи
огласят със неистови фалцети.
Мъжете ми... преливат мъдри думи
във веруюто свое - да ме имат.
Но никой не застава помежду ни -
изгаря се от моя огнен климат.
Жените ти... проклинат ни бездарно
и страдат от завърнали се клетви,
открили, че със опити коварни
не стига се високото на летвата.
Мъжете ми... не спират да ме гонят
по пръснати съзвездия в небето,
но знаят, че "Обичам те" проронила,
събирам топлината от ръцете ти.
Жените ти... погубени от мразене,
забиват нокти в нощните павета,
безсънни гледат дланите си празни.
А аз заспивам... с пълнота в сърцето...
-----
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
