Мъжете сме силни, не плачем.
Създали сме си битките, уви,
лъжци умели сме, картоиграчи.
А някога аеди сме били
и странствали сме със китари,
и бранили сме женска чест,
поети сме били, до гроба млади,
серенади сме устройвали нощес.
На сърцата днес сме разбивачи,
оставяме жената да си иде наранена,
а после силни сме, не плачем,
играем карти... до сЪлзи огорчени!
© Мариян Петров Всички права запазени