4.04.2012 г., 11:38

Мъжете не плачем

886 0 0

Мъжете сме силни, не плачем.

Създали сме си битките, уви,

лъжци умели сме, картоиграчи.

А някога аеди сме били

 

и странствали сме със китари,

и бранили сме женска чест,

поети сме били, до гроба млади,

серенади сме устройвали нощес.

 

На сърцата днес сме разбивачи,

оставяме жената да си иде наранена,

а после силни сме, не плачем,

играем карти... до сЪлзи огорчени!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариян Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...