Мъжете сме силни, не плачем.
Създали сме си битките, уви,
лъжци умели сме, картоиграчи.
А някога аеди сме били
и странствали сме със китари,
и бранили сме женска чест,
поети сме били, до гроба млади,
серенади сме устройвали нощес.
На сърцата днес сме разбивачи,
оставяме жената да си иде наранена,
а после силни сме, не плачем,
играем карти... до сЪлзи огорчени!
© Мариян Петров All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
