15.05.2018 г., 0:15

Мъжете никога не плачат

943 3 4

Мъжете никога не плачат

 

Не се срамувай. Поплачи си
на крехкото ми, нежно рамо.
Тук няма никой да те види.
Спокойно! Двамата сме само.

 

Аз няма нищо да отнема
от твойта чувственост, стабилна.
Негативизма ще поема
със психиката си, лабилна.

 

И за последно, с теб останали
сами, каквото и да значи,
сълзите ти ще спра. Нали
мъжете никога не плачат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....