vladetoned (Владислав Недялков)
314 6480
27.07.2015 г., 10:19 ч.  

Мъжка сълза. 

  Поезия » Любовна
1316 1 13

Мъжка сълза.

 

 

Роди се трудно в замъглените зеници

сълзата, пред разлъката ни - тежка, зла!

И в решетките на мъжките ресници,

затворник бе заключен  - в тъмнина!

 

Една сълза, в зеницата ми - неизляла,

стои обречена, в най-сетния си - час, 

стои и моли се във страст - недогоряла

и търси път обратен - между нас!

 

Как исках тя да рукне и да се излее,

за да покаже просто колко те обичам,

ала мъжът да плаче лесно - не умее,

със стон да моли, с клетви да се врича!

 

Разбрах, не слабост е ти да заплачеш,

а  сила трябва,  мъжка -  да сломиш!

И със сълза, търкулнала се да оплачеш,

за да покажеш, че за таз любов - гориш!

 

И можеше сълзата да те върне – само

и прошка да измоли във разделен час!

Притихнал,  без сълзи  на твойто рамо,

Любов, прости ми, ала не заплаках - аз….

 

 

27.07.2015 г . Влад.Нед

© Владислав Недялков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво Влади толкова добро и разкриващо чувствата ти,че друго не може да се иска."Мъжът трудно плаче...... но когато душата му плаче и жадува е велик и точен.лека вечер скъпи приятелю
  • Благодаря ти, Младене! Благодаря ти, Радка!
    Ан, благодаря много за коментара ти и "насочването" към втория куплет, на мен там също "някак си не ми стои добре", някак си поезията трябва да се почувства, поне при мен става така, когато почувствам, че е добре, че ми харесва - продължавам напред!
    Поздрави на всички Ви!
  • Влади, всеки твой стих е като една изстрадана изповед, идваща от сърцето и написана по прекрасен начин! Поздравления и за този прекрасен стих!
  • "И можеше сълзата да те върне – само
    и прошка да измоли във разделен час!
    Притихнал, без сълзи на твойто рамо,
    Любов, прости ми, ала не заплаках - аз…."

    Силен и много лиричен финал на това толкова мъжко стихотворение, Владиславе! Чест ти прави, че си го написал.
  • Не вярвай на сълзите в мъжките очи,
    мъжете знай, че никога не плачат...
    Дори когато много ги боли,
    намират сили да си тръгнат... и т.н. ( Евгения Гешева)
    Така се пееше в една песен преди години. Поздравления за искрената творба!
  • Благодаря Ви, че посетихте и коментирахте! За подкрепата, която ми оказвате и за приятелските чувства - Стойне, Руми, Рени, Миночка, искрено Ви благодаря!

    Благодаря ти, Белла, много уместно "сълзите не правят любов", чудесно казано!
    Благодаря и на Светослав, на Сеси - също.
    Хубав и успешен ден на всички Ви, пожелавам.
    Браво!
  • Аааааааа много добро!
  • Красив стих! А дали сълзите биха върнали някой?
  • Докосваща и силна творба!Поздрав!
  • Сълзите по традиция обречени
    под женските ресници да живеят,
    за мъжките очи са привилегия,
    която да се вкорени не смее...
  • Красива е твоята поезия, Влади, дори и когато думите са пропити с тъга!
    За мен не е признак на слабост момента, когато един мъж заплаче!
    Сърдечно те поздравявам, стихотворението ти е много истинско!
  • Силно!!! Влад, докосваш! Много, много харесвам поезията ти!
  • Много силна, болезнена и същевременно красива творба! Всички думи
    са излишни пред изреченото от тебе. Не мога, обаче да не се възхитя
    на този уникален израз:
    "И в решетките на мъжките ресници,
    затворник бе заключен - в тъмнина!"
    Поздравявям те за твоятя трезва мисъл и в това състояние да създъдеш такова произведение!Твърдост и дързост, Влади!
Предложения
: ??:??