Мъжка сълза
МЪЖКА СЪЛЗА
Пусти пустеят се дългите плажове.
Гларуси гладни мълчат на кавга.
Грохнали китове подир преяждане –
буните, тръшнати, спят на брега.
Съхнат валмата свадливи на бурени.
Бесен – прибоят разпенва уста.
Моите лодки не са прекатурени,
а са обърнали гръб на света.
Утрини идат – далечни и северни.
Мъкнат мъглите измокрен памук.
И се понасят ятата на жерави
някъде много далече оттук.
Тръгваш ли? Съскат тръстики нервирани.
Шие ти вятърът шал от листа.
И ми е толкова ясно – умира ли,
или се ражда във теб любовта.
Питаш за сбогом – къде е тук драмата?
Вита си… Вита си – дива лоза.
И вкаменява се бавно на камъка
моята стисната мъжки сълза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
