МЪЖКА СЪЛЗА
Пусти пустеят се дългите плажове.
Гларуси гладни мълчат на кавга.
Грохнали китове подир преяждане –
буните, тръшнати, спят на брега.
Съхнат валмата свадливи на бурени.
Бесен – прибоят разпенва уста.
Моите лодки не са прекатурени,
а са обърнали гръб на света.
Утрини идат – далечни и северни.
Мъкнат мъглите измокрен памук.
И се понасят ятата на жерави ...