28.06.2008 г., 13:50

Мъжката отрова е любовна!

1.3K 0 7
Заслужаваш както спиш да те пробода,
нямаш против да го направя?
Знам, сънят ти пречи да уловиш
мъжката ми отрова.

Крехка, безсъзнателно косата си разстилаш,
нямаш против да я отрежа?
Знам, в съня трудно ще ме спреш,
ти ще плачеш, както аз плача върху тебе.

Заслужаваш ръцете ти да отрежа,
нямаш против да го направя?
Да не прегръщаш други, а с мене
само безчувственост да ми обменяш.

Силна, ръцете си около мен ти заплиташ.
Нямаш против да те отблъсна?
Знам, използваш мен, за да не бъдеш самотна,
а аз безтегловен да те тегля.

Заслужаваш езика ти да отрежа,
с твойта кръв думите да забравя.
Боже, ти си истински красива,
как да го направя?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лефтерчо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Малко... садо-мазо... Побиха ме тръпки...
    Любов? По-скоро притежание... (Но това е лично мое мнение!)
    Чакам нещо различно!...
  • Докато го четях ме побиха тръпки ... Много въздействащо!
  • Садизъм ли надушвам на първо четене!?
    А дали и след второ пак ще е така, не знам...
  • Поздравления! Това не е агресия, а слабост. Любовта прави всеки уязвим и слаб...
  • Малко хард...
    Поздрави!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...