Мъжката сълза
Казват, че мъжът не плаче.
Твърд дори пред мъката е той.
Мъжката сълза илач е
тя за мъжкото око – герой.
Скръб поема със сърцето –
външно той показва се корав.
Сянка пада на лицето,
но остава той и горд, и прав.
Знам я истината мъжка:
плаче той, кога е аноним.
От скръб сърцето му се пръска...
Става той тогава най-раним.
Мъж заплаче ли пред хора,
значи, че от мъката кърви.
Плаче той и сам на двора
в тъмното, когато си върви.
Туй доказва го и факта
във живота му неповторим:
покосява го инфаркта
със такъв товар непоносим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
