Мъжът и любовникът – зимно
/монологичен диалог/
– Скреж в косите ти сияе!
– Имаш пърхот – красота!
– Дъх тръпчив, и как ухаеш!
– Спри веднага захарта!
– Кожата ти е коприна!
– Портокалов целулит!
– А очите – бездна синя!
– Паднах там и съм пребит!
– Тегли ме плътта ти пищна!
– Ти претегли ли се, слон?
– Зарад теб ще стана хищник!
– Аз пък съм шебек на клон!
– Ти с усмивки ме даряваш!
– Подиграваш ли се с мен?
– Като слънцето изгряваш!
– Ти си мрачен, зимен ден!
– Прелестна си ти магия!
– Нощен, тягостен кошмар!
– Аз без теб ще се затрия!
– Откъде се взе, комар?
– Ти си много умна, мила!
– Ти, свещена простота!
– В труден час ми даваш сила!
– Ох, аман от суета!
– Аз те любя безпристрастно!
– От сърце те мразя, ясно?
– И без теб съм просто луд!
– Пак ще отнеса лобут!
– Ти си всичко най-прекрасно!
– Но и аз как ще те фрасна!
– Моят зов към Бога – чут!
– С теб съм жалък, смешен шут!
– Как живяла си с плазмодий?
– Скоро те напускам, трай!
– Чакам трепетно развода!
– Чакам си развода! Кра-а-ай!
7.05.2021
https://www.youtube.com/watch?v=kQjP2hXkQ1Y&t=4s
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
