МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
7.05.2021 г., 17:13 ч.

Мъжът и любовникът – зимно 

  Поезия » Хумористична, Друга
939 3 78

    /монологичен диалог/

 

  – Скреж в косите ти сияе!

  – Имаш пърхот – красота!

  – Дъх тръпчив, и как ухаеш!

  – Спри веднага захарта!

  – Кожата ти е коприна!

  – Портокалов целулит!

  – А очите – бездна синя!

  – Паднах там и съм пребит!

  – Тегли ме плътта ти пищна!

  – Ти претегли ли се, слон?

  – Зарад теб ще стана хищник!

  – Аз пък съм шебек на клон!

  – Ти с усмивки ме даряваш!

  – Подиграваш ли се с мен?

  – Като слънцето изгряваш!

  – Ти си мрачен, зимен ден!

  – Прелестна си ти магия!

  – Нощен, тягостен кошмар!

  – Аз без теб ще се затрия!

  – Откъде се взе, комар?

  – Ти си много умна, мила!

  – Ти, свещена простота!

  – В труден час ми даваш сила!

  – Ох, аман от суета!

  – Аз те любя безпристрастно!

  – От сърце те мразя, ясно?

  – И без теб съм просто луд!

  – Пак ще отнеса лобут!

  – Ти си всичко най-прекрасно!

  – Но и аз как ще те фрасна!

  – Моят зов към Бога – чут!

  – С теб съм жалък, смешен шут!

  – Как живяла си с плазмодий?

  – Скоро те напускам, трай!

  – Чакам трепетно развода!

–  Чакам си развода! Кра-а-ай!

 

 

7.05.2021

 

https://www.youtube.com/watch?v=kQjP2hXkQ1Y&t=4s

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за "Любими".
  • Би трябвало да предположа, че след този коментар ще се появят други от хора, на които съм помогнала със стиховете си, но понеже закрих дискусията, може би не трябва да очаквам подобно нещо. Но съм сигурна, че помагам, и то много. И това не е проява на гордост, а констатация. Не че това ми е цел, то се случва естествено и аз го знам. Всичко добро.
  • Явно пак не си разбрал, но така разговорът ще продължи безкрайно. Вече напиках, че произведението за мен е цел, а не средство. Не искам да постигна никакво въздействие върху читателя, искам да създам добро произведение, според моите и елементарните общоприети критерии. Само и единствено това. Пожелавам ти ползотворно писане и повечко "наивност", повярвай ми, струва си риска, иначе не се получават добри произведения, ако си поставяш някакви странични цели с писането. Ще ме извиниш, но повече няма да ти отговарям, дано не сме досадили на читателите.
  • Човек се буди от време на време нощем, Валентине. След малко пак си лягам. Благодаря ти за участието в дискусията.
  • Отново пишеш като от последна инстанция - аз притежавам сертификат за истината, а другите са заблудени овце и упорити при това - не ме слушат, когато им я разкривам. Обявяваме хората, които не са съгласни с нас, за глупави и ограничени и си решаваме проблема. Няма глупави хора. Дори и тези с ментална ограниченост като заболяване имат някакво предназначение в живота. Беше ми приятно да събеседваме и да чуя аргументите ти. Но мисля, че говорихме достатъчно. Благодаря на всички, които се включиха в дискусията. Пожелавам ви ползотворно и вдъхновено творчество.
  • "Езикът е средство за комуникация, а човешките езици са средство за обмен на мисли. Науки като невролингвистиката твърдят, че мисленето и езикът са дотолкова свързани, че с промени в езика могат да се организират мислите, идеите и представите, действията на човека. Невролингвистиката твърди, че езикът съдържа описание на света, което е продуктивно, тоест организира по определен път психиката на човека". Уикипедия. Тук не пише нищо за енергии, но предполагам, че имаш това предвид. Човекът използва езика за комуникация от праисторически времена. Използва го и като един от начините за въздействие и манипулация. Но затова ни е даден разумът - да можем да отсеем манипулацията от истината и дори да сгрешим, да не повтаряме грешките си. Човешкият мозък е гъвкав и има защитни механизми. Но да, манипулацията е нещо лошо и не бива да се практикува, съгласна съм.
  • Никъде в стихотворението не се споменава лято. Защо реши, че шарен означава непременно летен? Маската е шарена. Обясних вече защо. Обясних и за снега.
  • Благодаря ти, че ме смяташ за пиле, аз се мислех за стара коза без яре 😀 😀 😀. За гем при конете не знаех, според Уикипедия гема е от латински - пъпка и "скъпоценен камък с пъстра текстура". Но това е за обсъждане в полето на автора, за съжаление не можах да намеря произведението, не запомних заглавието. Аз само го споменах като пример. Но идеологема е от гръцки произход, на гръцки гема не значи нищо. Има прилагателно гематос, което означава "пълен", но това няма нищо общо с идеологема. А гем не знам от какъв произход е. Аз съм по хибридните коктейли, но не знам има дали има думи, съставени от корени от различни езици. Сигурно има. Това е интересна езиковедска тема. А твоята асоциация с гем е поетична, а не езиковедска. Може да правиш хибриди, но не бива да смесваш областите. Ако претендираш за научна стойност на произхода на идеологема от гем - такава няма, абсурд е. Това имах предвид. Разбирам, че си почитател на Фройд, но продължавам да смятам, че асоциациите ти са произволни.
  • Псалом 50 е писан от Давид и прилагателните, естествено, там са в мъжки род. Но този псалом е част от утринните молитви и аз съм го чела толкова често, че автоматично сложих прилагателните в женски род, все пак съм жена. Дано някой да не реши, че искам да сменя пола на Давид😀. Но грехът и желанието за очистване нямат пол, нищо, че повечето молитви в молитвениците са в мъжки род, защото са писани от мъже.
  • Това е смисълът на символа на Дева Мария - че може да се зачене непорочно. Да родиш, и въпреки това да си останеш чист, без грехопадение. А някои "тълкуватели" се заравят в биология и търсят, как, аджеба, може да се зачене от Светия Дух. Невъзможно е, казват, в Библията пишат безсмислици. Възможно е - за синовете и дъщерите всяка майка е Дева, защото всяка майка е свята. Както и за повечето съпрузи - щом са избрали съответната жена и са останали с нея. Което не значи, че не виждат недостатъците й. И ето че стигнахме и до горното стихотворение. И това ако не е "идеологическа" последователност в произведенията ми, здраве му кажи! 😀
  • Надявам се, някой да не реши, като го прочете, че съм била толкова разочарована от някой "калпав любовник", както го нарече ти, че съм дала обет за девственост 😀. Става въпрос за нравствена чистота, към която всички също се стремим и за която Девата е също пример. А за поетогемите имам стихотворение, публикувано тук, в което се казва: "Не привързвай към думи значения" - https://otkrovenia.com/bg/stihove/matrica-2. Думите трябва да се подчиняват на автора, а не обратното - той да им робува. Винаги съм апелирала за това, и в коментари, и в произведения. Иначе няма как да избягаме от шаблона. Не че аз нямам и шаблонни образи в творчеството си, разбира се 😀.
  • ...автор задължително трябва да използва едни и същи поетогеми в творчеството си, иначе не е последователен. Но аз влагам в образите си смисъл в зависимост от настроението си. Понякога снегът за мен е с отрицателни конотации, понякога - с положителни. Цитирам псалом 50-ти:"поръси ме с исоп, и ще бъда чиста, умий ме и ще бъда по-бяла от сняг" - тук снегът е символ на чистота. Но в други мои произведения е символ на студ и безсърдечие. А ти привеждаш всичко под общ знаменател. Колегата поет направи същата грешка. "Розов" има различни конотации. Думата "дева" - също. Има дума девойка, която произлиза от "дева", но не всички девойки са девственици 😀. Просто думата "дева" звучи архаично и затова се смята за висок стил, какъвто е романтическият. И води пряко до Девата - св. Богородица, чието име нося. Образът на Богородица е образ на чистота и невинност. Всички ние се стремим към чистотата, чийто символ е тя. В края на книгата имам стихотворение, в което се казва "с вечното име Мария"...
  • Ив, /позволявам си да се обърна така към теб, защото нарече коментарите ни разговор между приятели/, наскоро в едно произведение тук се споменаваше думата идеологема и авторът се чудеше какво значи гема, разбира се, в шеговит тон. Съществува и думата митологема. Разбира се, гема, няма нищо общо с думата идеологема, идва от идеология, а -ема просто е наставка, от гръцки. Значението на идеологема е "идея, виждане за нещо или идеологическа постановка, които са трайно установени в съзнанието или пък упорито се налагат, внушават". Струва ми се, че има, особено в сайтовете за творчество като нашия, определени поетогеми, ако мога така да ги нарека. И при критиката си ти настояваш, така ми се струва, всички да се придържат към твоите поетогеми, т.е. това, което би трябвало да е плод на вдъхновението на автора, се опитваш да го вкараш в някакъв шаблон. Напр., зимата трябва да се свързва само със студ и отрицателни конотации, снегът с побелелите коси на старостта и т.н. И допускаш, че един...
  • Благодаря, Анастасия. След публикуването на първата ми книга един изключително уважаван от мен човек и поет ме попита: "Но защо точно розово /"моят бледорозов цвят"/?" Отговорих му, че е заради израза "розови очила" като романтичен поглед върху живота и че със същата цел балната ми рокля е била розова. А той: "Да не би по време на бала да си загубила девствеността си?" Така че защо да се сърдя на Ивайло за произволните му тълкувания с обиждащо сексуален подтекст? Той навсякъде вижда оргазми и чувственост и противоположните им. Лириката в книгата ми е любовна, но не еротична, за това си има други "похвати", както казваш. Да, ще продължа да пиша, макар че стигнах до извода на Ирина, че не трябва да се пише с гняв и безсилие. Ще се опитам да пускам само стихотворения, които поне съм написала със спокойно сърце, ако не с предишното вдъхновение. Понякога се случва, слава Богу. Горното е един от примерите.
  • Същата зараза е. Не случайно има ограничения в количеството думи, които може да напишеш в един коментар. И приятелските разговори не може да са безкрайни. А и това е творчески сайт, обсъждат се произведения. Колко дълго може да се обсъжда едно произведение? Ако искаш да напишеш нещо повече, напиши рецензия. Обаче не обещавам да я прочета 😀. Разговорите под това произведение ми изядоха няколко страници от романа. Но това са рисковете на коментарната треска 😀.
  • Сериозно, ти писането на коментари не го ли смяташ за писане?
  • Ами аз стигнах до извода, че съм графоман. Сега сигурно 5-6 часа няма да мога да напиша нищо. Което за един графоман си е цяла вечност 😀.
  • Не мога да те принудя да харесваш това, което пиша. Вече знам, че не ти харесва. Надявам се, че някой ден ще напиша нещо, което да одобриш. Твоето мнение е важно за мен. Отбивай се, както казах, добре дошъл си.
  • Тогава нямаше да е художествено произведение, а документалистика. А това, което си написал, е абсурдно. Мисля, че обясних достатъчно ясно. Благодаря, винаги си добре дошъл на страницата ми.
  • Явно нямаш нужда от кавички, отвсъде си оригинален. Я виж Бистра как е врътнала личицето - не се знае кое е отгоре, кое отдолу😀. Започнахме да опростачваме разговора. Не че темата не е благодатна! Но има там едно сакрално романтично стихо в коментарите и ми е жал. Бистра, това там трябва да е мозъчна гънка с две ноздри - интересно 😀.
  • Забавна идея 🙃
  • То като гледам видеото, Шер няма нужда от кавички по това време, но след някоя и друга година, ще се наложи да цитира😀. И тогава ще трябва да си слага и банели, и кавички. Едното - против гравитацията, другото - за да не я обвинят в плътско плагиатство и измама.
  • Само кат си тръгнал да са объркваш, да не сбъркаш банелите с кавички - едните са отдолу, другите - отгоре 😀. Зависи кои кавички де! Благодаря, старая се, някой път - прекалено 😀.
  • Те, банелите са за тия, дето уважават гравитацията, яз съм летящо и банели не признавам!
  • Тъй, тъй, персон с половинка, значи. Тя твойта сайтовската половинка развява разни самоубийци от сутринта, но ако иска да са изходи по стихотворението, ша я пусна, обещала съм. Може и да спася нечий живот, не се знае 😀. Ша поема удара, тъй да са каже, с голи банели /вж. видеото/😀. Не, мерси, пазя си полето да не го урочасат. Имам още за разяснения.
  • Гедеоне, доказвам, че разбирам собственото си произведение😀. Някои явно се съмняват. Аз не ги подценявам толкова, че да смятам, че не разбират какво съм написала. Виж, при стихотворенията от втория ми, "следпожарен" период понякога и аз самата не се разбирам, но не и при тези стихотворения. Там съм бетон 😀. Обясненията са тип творчество и ми се струва, че съм добра и там, бива ме в напоителното многословие, я виж какви фермани съм изписала😀! А оценките са малко за шедьовъра, който съм сътворила, ама не пуска пустият му читател, къта си ги😀! Това, разбира се, в тон с твоя. Аз казах още вчера, че съм решила да не спирам никого, който реши да се изкаже, но не приемам и мен да ме спират да отговарям 😀 Ча пък толкоз да са оплетеш! Посмали малко де! Само не знам що една от разговарящите от сутринта за самоубийци персони са премести в моето поле. Ша ми прогоните електората с тия теми бре! Ша извиняваш за "едната", ама са колебая в кой род да я сложа, май персона е в женски😀.
  • ...изнурено и отчаяно лице, че ме трогна и написах това стихотворение. Не знам каква беше историята й, измислих си я, може просто да я е болял корем, не знам 😀 или да е била препила. Така че, с две думи, не съм съгласна с критиката ти, но ти благодаря, че я сподели. Колкото до това, което ми писа в един по-предишен коментар, за това какво се цели с писането, за мен произведението е цел, а не средство. И никога не съм писала нещо, с цел да предизвикам оргазъм, опазил ме Бог, това е задача на съвсем друг тип произведения 😀. Не казвам, че нямат място в литературата, пак зависи от таланта на автора. На първата ми стихосбирка пише "интимна лирика" и някои се изкушиха да тълкуват образите ми в стил "мъжът и жената и други животни интимно" и направиха абсолютно неверни заключения. Интимен означава и съкровен, не само любовен. Но на някои, като им кажеш интимно, първата им асоциация е с интимен гел 😀. Затова използвах тази алюзия в горното стихотворение в хумористичен план.
  • ...шарена маска, омразна маска и измислен сняг не си противоречат. В живота не сме толкова ярки и впечатляващи, колкото са карнавалните маски, лирическата не иска "подсилване" на боите, иска го такъв, какъвто е, без излишно "разкрасяване", т. е. парадиране с несъществуващи качества. Тя го приема и обича и не иска да го променя, това което той притежава й е достатъчно. А маската е "омразна", защото го отдалечава от нея. Снегът е измислен, защото е от карнавални серпентини. Също недействителен като маската. Тук алюзията е със Снежанка и Принца. Явно той няма да я целуне, за да развали магията, а предпочита да остане в карнавалната действителност. Въпросите и възклицанията показват емоционалното й състояние, носят музикалност на стиха, и без тях не може. Поводът за написване е, че веднъж вървях по улицата и минах покрай един блок, където имаше купон. Чуваше се силна музика и смях, наконтени младежи излизаха и влизаха от входа, а пред съседния вход беше клекнало едно момиче с толкова...
  • Ирина, аз също се доверявам на усета, въпреки че започнах да понатрупвам и знания, за да компенсирам липсата на вдъхновение. Но едното не изключва другото. Най-добрият вариант е усет, съчетан със знания. Никога не е късно да ги придобиеш. Аз продължавам да се уча, въпреки че по образование съм филолог и би трябвало доста да съм научила. Но в университета се учи литературознание само един или два семестъра, абсолютно недостатъчно. Пък и не съм мислила, че ще ми е нужно. Ив, ама как опоска стихотворението, не мога да го позная 😀! Думичката "отново" в началото е задължителна, както и "пак" в края, защото означава, че лирическият е рецидивист 😀, вече е разочаровал лирическата поне веднъж, но тя му прощава и все още е влюбена в него. Стихът за изгубената простота е есенцията, къде без него? Обяснява причината за разлюбването. Тя му казва - не тичай след тези наконтени фльорци, аз може и да съм парцаливка, но съм истинска. Ти го знаеш, но въпреки всичко слагаш маска, защото ти отърва...
  • Не знам, Мария. Пиша не толкова отдавна и за мен, моите стихове са само спонтанности, а съвсем скоро разбрах, че са проза в рими😊 Нямам добър технически поглед, да не говорим пък, че правилата и основните термини са ми пълна мъгла. Така, че карам на усещане. Дали е писане заради самото писане или изгарящо вдъхновение, винаги си личи. Което не значи, че пишещите се оценяват по достойнство. Има много примери за това. Не съм убедена, че нещо, което върви бавно и мъчително, трябва да се завърши на всяка цена. И аз имам такива неща, които са видели бял свят и хич не им се кефя, но вече не им давам шанс. За седмица изтрих четири почти готови стихота.
    А иначе, не всеки, който влиза в църква и е посветен във вярата, е добър човек, оказва се. Много интересен, но и опасен случай ми се стори твоят. Дано да се възстанови енергията ти и да изпитваш единствено мир, когато пишеш. 🍀
  • ...поезия, това става мъчително и бавно, с много поправки и изпитвам повече гняв и безсилие, отколкото удоволствие. Не е така със заглавията. Тях ги намирам лесно, както преди. С прозата също ми е по-лесно. Тя ми показа само стихотворения. Но понякога и прозата ми се запъва, защото пиша едновременно стихотворения и това оказва влияние. Отначало романът вървеше изключително бързо, но после започнах да срещам трудности. И въпреки всичко, продължава да ми е по-лесно да пиша проза. Не казвам по-качествено, по-лесно. Ирина, интересно ми е мнението ти и за първото стихотворение. Ив, благодаря за мнението ти. Да, има хаотичност във второто и едно непрекъснато слизане надолу - към следващата строфа. И не съм състояние със зъби и нокти да защитя всеки образ. Какво би поправил в първото? Интересно ми е.
  • Знам само, че около година преди публикацията на втората ми книга имах труден период в живота и бях много уязвима. Здравословни проблеми и майка в болницата, с опасност за живота. Започнах да ходя на църква и това ми помагаше. Веднъж седнах да пия кафе с една жена, която също ходеше в църквата и на която имах доверие като по-просветена във вярата. Говорихме за много неща, включително за творческата способност и неспособност. Тя ми показа тетрадка със стихове на религиозна тема, които много й харесвали. Нямаха заглавия. После започна да повтаря - "ти гориш във вярата, а аз отдавна съм угаснала, не го показвам, но е така". Нещо се случи с мен. Усещах някакъв огън, който ме изгаряше. Нямах температура, беше просто някакво психологическо сътояние. Продължи повече от седмица и беше ужасно мъчително. Оттогава започнах да губя способността си да пиша, както преди. Стана постепенно и отначало не личеше. Но накрая съвсем спрях, защото не изпитвах никакво удоволствие. И сега, когато пиша...
  • Не мога да преценя. Даже не знам как да го формулирам.
    Второто ти стихо е свързано с разказа ти. Отделно от него предаваш в стихотворна форма душевните състояния на героите си. Вярно е, че си ги създала ти, но сигурно не е лесно да пишеш от тяхно име. Поне така си обяснявам, но може и да съм съвсем далеч от истината. Прочетох две части и две стихота, свързани с тях. Всъщност това знаеш само ти, защото отвън не си личат колебания, нито бели конци видях. Оказва се, че всичко е съвсем индивидуално и май само в главата на твореца. И, ако повечето ти читатели са предпочели това, което ти намираш за драсканица и си преправяла сто пъти, при всички ни е така. Не знам защо.
    Пп: Стихото не се отваряше, но името се чете в линка. А и е едва на втора страница, не търсих много😉
  • Предполагам, че и вие имате нужда от време. Не знаех, че страницата не се отваря. Ще изслушам аргументите ви, когато сте готови. Сега и аз ви пожелавам лека нощ и благодаря за търпението на всички, изчели стихотворението и дискусията.
  • Може би не съм копирала линка както трябва, понякога мишката ми се отмята и не маркира добре. Заглавието е "Песента на Сюе". https://otkrovenia.com/bg/stihove/pesenta-na-syue. Сега се отвори, проверих.
  • Лека нощ, Ирина. Аз също си лягам рано, но нямам нищо против да чуя аргументи, дори да не са днес. Ако решиш, разбира се. Красимира, и аз се усмихнах на цитата. А видеото съм го открила много отдавна, само търсех случай да го прикрепя към някое стихотворение. Всеки има право на редакции, дори на собственото си тяло 😀. А двете дами подхождат с чувство за хумор към собствените си недостатъци, затова ги нарекох изключителни. Ако всички бяхме еднакви, щеше да скучно, със сигурност. Но в коментарите говорих за поезия, не за външност, въпреки че паралел може да се направи с всичко.
  • има ли начин да се преживее удоволствието от една творба, без да се рови с всички кухненски прибори в нея само се чудя. Прочетох го пак и се усмихнах
    "Тегли ме плътта ти пищна!
    – Ти претегли ли се, слон?
    – Зарад теб ще стана хищник!
    – Аз пък съм шебек на клон!" Мария , мерси за видеото
  • Интересно ми беше да прочета.
    Докато ние говорим за изкуство е много възможно някой да е написал нещо, което да остави драскотина в паметта ми. Отивам да проверя.
    Лека вечер от мен на всички🌌
  • Благодаря, Анастасия. Всеки има право на мнение, Ив го изразява. Днес, благодарение на него, осъзнах колко много съм писала. Дори аз се затрудних да се ровя из произведенията си, а какво остава за читателите. Няма лошо, разбира се, но имам чувството, че превръщаме поезията в консуматорство. Пишем всеки ден, както си готвим закуска, обяд и вечеря. Да, цялата тази дискусия може да бъде излишна, да се ограничи само с това, което ти си написала кратко и синтезирано за стихотворението. Но за някои не е достатъчно, за да се "настроят" на определена вълна. Обикновено прекратявам тези многословия, но сега реших да не спирам никого. Пък и са ми интересни аргументите им.
  • Но сега, преглеждайки писанията си, стигнах до извода, че съм абсолютен графоман😀. Ще ми е интересно да прочета анализите ви, но това не променя нещата. Писала съм прекалено много! Благодаря ви, че ми отворихте очите!😀
  • Това, на което се спрях, го няма публикувано в сайта /поне сега не го открих набързо, предполагам няма да имате нищо против да го цитирам в коментар, за идеята:
    Маска
    Защо отново сложи
    шарената маска?
    Нима не виждаш -
    низ от карнавални дрехи
    шуми край нас -
    изискана коприна, кадифе, дантели
    са стиснали във мека ласка
    тела и гласове -
    нима не чуваш?
    Под звуци на кан-кан и румба,
    под смях и суета,
    измислен сняг и бодри крачки,
    във ъгъла - забравена, сама,
    е клекнала и глухо плаче
    изгубената наша простота.
    Не бързай към миража бляскав,
    към пъстрата лъжа не тичай,
    хвърли омразната си маска -
    кажи ми пак, че ме обичаш!
    Това стихотворение е публикувано в книгата без абсолютно никаква редакция.За другия пример имам толкова издраскани стихотворения, че просто се затрудних, кое да избера. Но, все пак - https://otkrovenia.com/bg/stihove/pesenta-na-syue.Тук писах финала сигурно двайсетина пъти и пак не ми харесва. Което не значи, че е лош, разбира се.
  • Че и тримата говорим за едно и също, но изхождайки от собствения си опит, излиза различно. Нищо повече.
  • Добре, трябва ми малко време. Книгата е излезе от печат през 2000-та, трябва да се поразровя из черновите си. Пазя си ги всички. Както и да погледна ръкописа. Честно казано, не знам какво точно имаш предвид с "и тримата знаем за какво става въпрос ". Аз знам, че става въпрос за начини на писане на поезия.
  • Мария, дай ми линк към две твои стихота. Едно твое трудно и едно от тези, които си написала под силен напор, спонтанно, от тези които не са изисквали редакции. Искам нещо да сравня. И веднага казвам, че е само от любопитство и то творческо. Бих могла да ти върна услугата и тогава ще говорим. Пак 😊
    Ако желаеш, разбира се. Това си е твоята страница и воля. Но мисля, че на всички ще бъде интересно и полезно.

    Понеже и тримата знаем за какво става въпрос, но някак не можем да се разберем 😉
  • Склонни сме да харесваме тези, които приличат на нас и мислят като нас. За да харесваш някого, който е различен, се изисква малко по-висша организация на мисловния апарат😀. Ив, ти пишеш добре, но малко странно за моя вкус, но това не значи, че го смятам за некачествено.
  • Имаш право на мнение. Който казва, че харесва всички, всъщност не харесва никого. Освен себе си.
  • Не твърдя, че стихотворенията идват "свише", това е само израз. В известен смисъл си права, Ирина. Тези, които не редактират, обикновено го правят в ума си, преди да напишат нещо на листа. Това също е вид редакция. Но тези мислени редакции са толкова естествени и без усилия, че не се забелязват дори от самия автор. Писала съм и трудно, и лесно и затова мога да направя разлика. Неприятно ми е само, че когато пишех лесно, ме упрекваха и ми казваха, че съм едва ли не мързелива и нещата трябва да стават по трудния начин. Когато започнах да пиша "трудно", започнаха да ме упрекват, че не пиша спонтанно и че ми личи. Няма угодия. Затова всеки да пише, както му е по тертипа. Стихотворенията, които редакторката ми не беше пипнала, бяха написани спонтанно и без редакция на листа.Просто тогава пишех така. Не се буташ между шамарите, интересно ми е всяко мнение.Ив, на мен ми харесват стихотворенията на Надежда, по някакъв начин ми напомня на самата мен, разбира се, в много по-талантлив вариант😀.
  • Кой те принуждава, Ивайло? Кажи, да го "изям, с парцалите"! Мога го, поне това, го мога.
  • Да бе, хора. Говорим за едно и също. В различни ситуации. Общо взето, когато реши да се излее, идва и толкова. Писах затова, защото коментирахте, че спонтанното не е гаранция за качество. Ами не е. Поне не винаги.
    Естествено, че не ги е пипнала. Направила си го преди нея перфектно. Казваш, че си пишела бързо и без поправки
    Тези стихове пипнала ли ги е или не, ми е интересно? Понякога когато се закучи, не става. Оф, де се набутах между шамарите и аз
    Понеже всички пишем, знаем за какво става въпрос. Кое е гладко, кое спонтанно, кое куца, кое е перфектно, трудно, кое идва свише. А когато говорим от опит, комбинациите и вариантите са милион. Онези, целунатите ще ти кажат същото😊
  • Да, споделяла си, че пишеш бързо и лесно. И качествено, бих добавила. Аз също смятам, че е въпрос на натюрел. А грешки при теб, освен излишни и липсващи запетайки и тирета, аз не виждам😀. Понякога не съм съгласна с някои от посланията ти, но това е естествено. Не може всички да пишат еднакво, нито да мислят еднакво. Но пък и имаш стихотворения, които, без преувеличение, бих нарекла поетични образци. Уважавам изключително таланта ти и редовно те чета.
  • "Целунати от Бог"? Не мисля. Просто въпрос на светоусещане, на стил, на темперамент... Знам ли? Всъщност знам, за себе си. "Виждам" стиховете, "изливам" ги, за минути... И си личи - грешки, недоглеждания. Не, че не мога да редактирам, правя го, в движение, но понякога по три пъти го чета, не както е написано, а както го "виждам". И става
  • Може би не си питала достатъчно от тях 😀? Знам, че ще прозвучи като хвалба, но само давам пример: във втората ми книга, когато редакторката ми върна ръкописа, след като го беше редактирала /имам предвид, беше отбелязала местата, които не й харесват, без да предлага вариант, аз трябваше да предложа/. Та като ми връщаше ръкописа, ми каза с известна доза удивление: "Има стихотворения, които не съм ги пипнала". Аз далеч не се смятам за целуната от Бог, но понякога дори аз самата не можех да пипна нищо от стихотворенията си, колкото и да се мъчех😀. След редакцията само ги развалях.Това се случва понякога. Но всеки има силни и слаби моменти, и силни и не толкова стихотворения. Не ме разбирайте превратно, не съм против редакцията, смятам я за необходима, но има случаи, в които просто няма нужда.
  • Без редакция дори и целунатите от бога не пишат. Питала съм някои от тях лично 😊
    Немислимо е.
    Дори и тези стихота, които се стоварват отгоре като гръм, пак се нуждаят от солидна обработка.
  • Ама аз за възрастта говорех по принцип, не за теб! 😀😀😀 Знам за мнението ти за спонтанността и редактирането, чела съм и други твои коментари по въпроса. Това може да е твоят начин, но да не важи при други. Индивидуално е. При мен е индивидуално за всяко произведение. Преди пишех бързо и почти без поправки, но непрекъснато чувах, че трябвало да бъде "трудно". После имах дълъг период, в който въобще не можех да пиша. После започнах да "прохождам" отново, много трудно и мъчително. И сега понякога пиша бавно, с хиляди редакции. Но изпитвам носталгия по предишния начин на писане. Има целунати от Бога поети, които пишат, без да редактират, но мисля, че са рядкост. Пък и не винаги спонтанността означава и качество, тук си прав. Сещам се за филма "Амадеус", но не всеки е Моцарт в поезията. Което не значи, разбира се, че тези, "работливите пчелички", всички са салиериевци. Просто различен натюрел.
  • Старая се да не съм банална. Но обикновено браковете се сключват в детеродна възраст /поне за жената/, а и грешните преценки стават, когато двамата са млади и още не препатили. Така че тези 20 години са нищо. На около 40 например, един мъж е в разцвета на силите си. И дълго след това. Не съм имала предвид такъв вид разочарования. Понякога, когато опознаеш някого, откриваш, че не ти пасва. Лошото е, когато опознаването става едва след брака. Но пък, ако чакаш да опознаеш някого добре, като нищо да пропуснеш детеродната възраст. В известен смисъл си е лотария, ако не слушаш вътрешното си чувство, а то понякога е заглушено от всякакви странични съображения. Има "спонтанни" бракове, които са изключително успешни. Както и спонтанни стихотворения. За вторите е препоръчително да са такива. Но не можеш да напишеш постоянна форма спонтанно. Дори и да си я изобретил. Все едно да си направиш спонтанно прическа. Няма как! Или си с прическа, или си спонтанно рошав, естествено и натурално. 😀
  • Благодаря ви, все пак стихотворението е в "Хумористични", ако няма заигравка, макар и скрита, с интимност между съпруга и любовника, къде ще я гоним тогава, оригиналността? Всъщност, още докато развивах /спонтанно!/ идеята за разказ по стихотворението, ми хрумна накрая да се окажат един и същи човек /съпругът и любовникът/. Това щеше да е разказ с неочакван край! Да кажем - двата монолога са изказани от един човек, но с разлика - 20 години /не казвам 25 умишлено/😀. И да се чудиш героинята ли се е променила толкова или той просто я е разлюбил? И едното, и другото е възможно.
  • Мисля, че е много добро стихото. Учуди ме това, че не е спонтанно изпълнение, защото аз, дори и с готова идея две рими не мога да вържа (ако не дойдат спонтанно), нито на разказ да го докарам. При всеки различно. Абсолютно ясно е и леко за четене. Никаква двусмисленост, недомлъвки и увъртания, които да поставят читателя в дилема "прост ли съм или недоспал". Заглавието е съвсем логично, в случая. Е навярно има и ситуации, в които двамата могат да изпаднат в интимност, но тук си е зима, та зима.
  • Моля, Ив, кажи ми какво хубаво виждаш в стихотворението ми! Ако само ме критикуваш, ще ме обезсърчиш. Не казвам да спестяваш критиката. Но я придружавай и с изтъкване и на достойнствата, за да не звучи като гилотиниране. При стихотворения от този вид няма спонтанност, прекалено е сложно за изпълнение. Няма как някои неща да не са нагласени. При мен този път издиша заглавието, но не мисля, че е толкова фрапантно. Търпи се. А за полесражението си ме разбрал превратно. Исках да кажа, че не съм боец. Дори в конкурси не участвам, което си е вид мерене на сили. Склонна съм да отстъпвам. Понякога ми се иска да знам какво е да се чувстваш победител. Но не държа особено. Прав си за шоколада. Това ме възпира. Все някой се чувства ощетен. Пиша, защото обичам да творя. Да подреждам думите и те да ми се подчиняват. Това е моята битка. Понякога я губя, но понякога се получават сносни неща.
  • Да, стихотворението позволява недоизказаност заради краткостта на формата. Възможно е да се допускат разни неща. Ако беше разказ, щях сигурно да допусна, че разводът се състои през зимата като символ на студа във взаимоотношенията и очакването на нещо ново. Че лирическата и бившият й съпруг са се обичали в началото, но после постепенно са се отдалечили. Той е започнал да вижда недостатъците й, а тя е охладняла към него, защото е в състояние да обича някого само заради любовта му към нея. Когато тази любов е изчезнала, изчезнало е и ответното чувство. Тогава тя си е намерила любовник, който все още я обичал жарко и лятно 😀 и отново е изпитала тръпка. Това съвсем е разрушило брака им, защото изневярата е била разкрита или тя не е искала да я крие повече и т.н и т.н. Но засега нямам намерение да продължавам темата, защото имам недовършен роман, който изисква много време и усилия. Благодаря ви!
  • Двата полюса на любовта! Болно е, как вчерашната любов се превръща в днешна омраза.
  • И аз се чудех защо е зимно. Добре, че Ирка е смела и попита.
  • Заради скрежа в косите. И заради алюзията с едно заглавие на известна образователна книга, настолна за много хора някога 😀. Приемам това за една от слабостите на стихотворението. Обикновено нямам проблем със заглавията, но сега се затрудних да намеря дума, която хем да звучи като това заглавие, хем да отговаря на идеята на стихотворението. Другият вариант беше "легитимно", но не е точно. И понеже зимата в човешките взаимоотношения е универсален образ... Все пак двамата съперници намират накрая нещо, за което са на едно мнение и това е утешително 😀 .
  • Няма за какво. Наистина малко е нужно.
    Давай "лятното"
    Всъщност, защо наистина зимно? Да се престраша да питам на свой ред
  • И аз смятам, че това е най-доброто от стихотворението. Но имах нужда да го чуя от някой друг. Благодаря ти, че го каза. Ако можеше да се слагат коментари в "Любими", този твой щеше да е първи. Понякога е нужно много малко, за да подобриш настроението на някого, но трябва да знаеш как и да поискаш. Благодаря ти!
  • Еееее...Трябва да го преживееш, всички го забелязахме. То това му е силата на стихото. А от нас очаквай много повече
  • Всички вярващи срещат препятствия. И новоповярвалите, и най-опитните. Ако някой се смята за много опитен, съгрешил е вече и се е изкушил. Но ти го знаеш това.
  • Да, Димо, на младостта е присъща гордостта, защото почти няма недостатъци. Истински духовните хора се смятат за нищожества. Не знам за какви убийства говориш, обаче. За муха не става въпрос в стихотворението. Колкото за комара, това е сравнение с нещо досадно, от което е трудно да се отървеш. Понякога разводът е изход. Не винаги правим добър избор и не е лесно да намериш подходящия човек, затова са разводите. Валентине, не спамиш. Аз не съм будистка, въпреки че почитам всичко живо. Понякога ми се случва да настъпя мравка или да убия комар. Алергична съм и ми правят ужасни пърхули по ръцете и краката. Няма да прилагам снимки, за да не развалям приятното впечатление от профила си 😀. Квазар знае, че нито едно птиче не пада от гнездото без волята на своя Творец /перифразирам/. Но се старая да не унищожавам нищо без основателна причина, дори и с цената на собствения си дискомфорт. По-силен значи по-благороден. Тези, които нараняват от позицията на силата, всъщност са страхливи и слаби.
  • Благодаря, но вече не притежавам дързостта, присъща на младостта или на родените победители. Пък и това наистина не е толкова важно. Радвам се, че смяташ стиховете ми за заслужаващи внимание. Доста се старая. От младостта ми остана навикът да си играя с думите. Това ме забавлява и ме кара да се чувствам свежо и безгрижно, както някога. В това стихотворение, например има две отделни стихотворения, всъщност диалогът се състои от два монолога. Ласкаят ме думите ти за снимката, но бих се радвала, ако тези, които са забелязали този факт, го бяха написали в коментар, защото покрай всичките недостатъци на стихотворенията ми, понякога ми идват добри идеи. Това малко ме огорчава, но едва ли трябва да очаквам повече. Ще го преживея. Още веднъж благодаря.
  • Аз съм, Гедеоне, но на 25. Вече отдавна не изглеждам така. Но ми е приятно да си спомням младостта. А "мацка" никога не съм била. Носих очила и раздърпани дрехи, обувките ми бяха от детския щанд, защото бяха евтини. Не ми пукаше особено как се обличам, защото се смятах за "духовна" и "над тия неща". Затова се идентифицирах с "Грозната Бети". Е, сега вече ми пука, но е късно. 😀 Остава ми да се изявявам на поетичния фронт.😀 Благодаря.
  • Благодаря ви. 😀 😀
  • Много свежо 😀
  • И двете са изключителни жени и във всяка от нас има и от двете, зависи кой гледа. Благодаря.
  • Ами...😀 😀
  • е...
  • 😀
Предложения
: ??:??