May 7, 2021, 5:13 PM

Мъжът и любовникът – зимно

1.2K 3 78

    /монологичен диалог/

 

  Скреж в косите ти сияе!

  Имаш пърхот красота!

  Дъх тръпчив, и как ухаеш!

  Спри веднага захарта!

  Кожата ти е коприна!

  Портокалов целулит!

  А очите бездна синя!

  Паднах там и съм пребит!

  Тегли ме плътта ти пищна!

  Ти претегли ли се, слон?

  Зарад теб ще стана хищник!

  Аз пък съм шебек на клон!

  Ти с усмивки ме даряваш!

  Подиграваш ли се с мен?

  Като слънцето изгряваш!

  Ти си мрачен, зимен ден!

  Прелестна си ти магия!

  Нощен, тягостен кошмар!

  Аз без теб ще се затрия!

  Откъде се взе, комар?

  Ти си много умна, мила!

  Ти, свещена простота!

  В труден час ми даваш сила!

  Ох, аман от суета!

  Аз те любя безпристрастно!

  От сърце те мразя, ясно?

  И без теб съм просто луд!

  Пак ще отнеса лобут!

  Ти си всичко най-прекрасно!

  Но и аз как ще те фрасна!

  Моят зов към Бога чут!

  С теб съм жалък, смешен шут!

  Как живяла си с плазмодий?

  Скоро те напускам, трай!

  Чакам трепетно развода!

 Чакам си развода! Кра-а-ай!

 

 

7.05.2021

 

https://www.youtube.com/watch?v=kQjP2hXkQ1Y&t=4s

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за "Любими".
  • Би трябвало да предположа, че след този коментар ще се появят други от хора, на които съм помогнала със стиховете си, но понеже закрих дискусията, може би не трябва да очаквам подобно нещо. Но съм сигурна, че помагам, и то много. И това не е проява на гордост, а констатация. Не че това ми е цел, то се случва естествено и аз го знам. Всичко добро.
  • Явно пак не си разбрал, но така разговорът ще продължи безкрайно. Вече напиках, че произведението за мен е цел, а не средство. Не искам да постигна никакво въздействие върху читателя, искам да създам добро произведение, според моите и елементарните общоприети критерии. Само и единствено това. Пожелавам ти ползотворно писане и повечко "наивност", повярвай ми, струва си риска, иначе не се получават добри произведения, ако си поставяш някакви странични цели с писането. Ще ме извиниш, но повече няма да ти отговарям, дано не сме досадили на читателите.
  • Човек се буди от време на време нощем, Валентине. След малко пак си лягам. Благодаря ти за участието в дискусията.
  • Отново пишеш като от последна инстанция - аз притежавам сертификат за истината, а другите са заблудени овце и упорити при това - не ме слушат, когато им я разкривам. Обявяваме хората, които не са съгласни с нас, за глупави и ограничени и си решаваме проблема. Няма глупави хора. Дори и тези с ментална ограниченост като заболяване имат някакво предназначение в живота. Беше ми приятно да събеседваме и да чуя аргументите ти. Но мисля, че говорихме достатъчно. Благодаря на всички, които се включиха в дискусията. Пожелавам ви ползотворно и вдъхновено творчество.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...