22.02.2012 г., 23:26

Мъжът, който плачеше

1.2K 0 0

Аз бях там,
но той не забелязваше,
че не е сам -
мъжът, който плачеше.
И синджирче от сълзи
по лицето му се стичаше.
Но защо, дали
изгубена любов
него го измъчваше,
несбъднати мечти
или грехове неизповядани?
Има ли значение -
Мъжът просто плачеше…
Дали като него
някой друг от силния пол
ридае скрито, тайно?
Дали е само мит,
че истинският мъж не плаче?
Не зная.
Мъжът още плачеше…
… и плачеше, като видя
през сълзи, че съм там.
И той разбра,
и аз разбрах,
че съм сам пред огледалото -
мъжът, който плачеше.
                                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Лазаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...