Мъжът, който плачеше

Аз бях там,
но той не забелязваше,
че не е сам -
мъжът, който плачеше.
И синджирче от сълзи
по лицето му се стичаше.
Но защо, дали
изгубена любов
него го измъчваше,
несбъднати мечти
или грехове неизповядани?
Има ли значение -
Мъжът просто плачеше…
Дали като него
някой друг от силния пол
ридае скрито, тайно?
Дали е само мит,
че истинският мъж не плаче?
Не зная.
Мъжът още плачеше…
… и плачеше, като видя
през сълзи, че съм там.
И той разбра,
и аз разбрах,
че съм сам пред огледалото -
мъжът, който плачеше.