28.03.2024 г., 23:39 ч.

Мъжът от зимния плаж 

  Поезия
125 3 3

МЪЖЪТ ОТ ЗИМНИЯ ПЛАЖ

 

... каква хрущяща тишина,

и стъпките ми гълта плажът,

и тук-там слънчеви петна

на дъх от мене – се покажат,

 

край вълноломните стени

и гларусът над мен връхлита,

беснеят морските вълни

във ненаситна компарсита! –

 

връз гнило водно колело

денят унило си скрибуца,

надигам тъпото мерло –

и сякаш гълтам тежка буца,

 

къде ме води този свят,

директно в Рая? – или в Ада,

и демоните в мен не спят –

вървя по бясната им клада,

 

как ми се спи върху райграс! –

или под лодките на плажа...

Бе просто ден, във който аз

скиторех сам-самин в пейзажа.

 

27 март 2024 г.

гр. Варна, 18, 40 ч.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??