Мъжът от зимния плаж
МЪЖЪТ ОТ ЗИМНИЯ ПЛАЖ
... каква хрущяща тишина,
и стъпките ми гълта плажът,
и тук-там слънчеви петна
на дъх от мене – се покажат,
край вълноломните стени
и гларусът над мен връхлита,
беснеят морските вълни
във ненаситна компарсита! –
връз гнило водно колело
денят унило си скрибуца,
надигам тъпото мерло –
и сякаш гълтам тежка буца,
къде ме води този свят,
директно в Рая? – или в Ада,
и демоните в мен не спят –
вървя по бясната им клада,
как ми се спи върху райграс! –
или под лодките на плажа...
Бе просто ден, във който аз
скиторех сам-самин в пейзажа.
27 март 2024 г.
гр. Варна, 18, 40 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
