28 mar 2024, 23:39

Мъжът от зимния плаж

  Poesía
297 3 3

МЪЖЪТ ОТ ЗИМНИЯ ПЛАЖ

 

... каква хрущяща тишина,

и стъпките ми гълта плажът,

и тук-там слънчеви петна

на дъх от мене – се покажат,

 

край вълноломните стени

и гларусът над мен връхлита,

беснеят морските вълни

във ненаситна компарсита! –

 

връз гнило водно колело

денят унило си скрибуца,

надигам тъпото мерло –

и сякаш гълтам тежка буца,

 

къде ме води този свят,

директно в Рая? – или в Ада,

и демоните в мен не спят –

вървя по бясната им клада,

 

как ми се спи върху райграс! –

или под лодките на плажа...

Бе просто ден, във който аз

скиторех сам-самин в пейзажа.

 

27 март 2024 г.

гр. Варна, 18, 40 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...