28 mar 2024, 23:39

Мъжът от зимния плаж

  Poesía
299 3 3

МЪЖЪТ ОТ ЗИМНИЯ ПЛАЖ

 

... каква хрущяща тишина,

и стъпките ми гълта плажът,

и тук-там слънчеви петна

на дъх от мене – се покажат,

 

край вълноломните стени

и гларусът над мен връхлита,

беснеят морските вълни

във ненаситна компарсита! –

 

връз гнило водно колело

денят унило си скрибуца,

надигам тъпото мерло –

и сякаш гълтам тежка буца,

 

къде ме води този свят,

директно в Рая? – или в Ада,

и демоните в мен не спят –

вървя по бясната им клада,

 

как ми се спи върху райграс! –

или под лодките на плажа...

Бе просто ден, във който аз

скиторех сам-самин в пейзажа.

 

27 март 2024 г.

гр. Варна, 18, 40 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...