Mar 28, 2024, 11:39 PM

Мъжът от зимния плаж

  Poetry
295 3 3

МЪЖЪТ ОТ ЗИМНИЯ ПЛАЖ

 

... каква хрущяща тишина,

и стъпките ми гълта плажът,

и тук-там слънчеви петна

на дъх от мене – се покажат,

 

край вълноломните стени

и гларусът над мен връхлита,

беснеят морските вълни

във ненаситна компарсита! –

 

връз гнило водно колело

денят унило си скрибуца,

надигам тъпото мерло –

и сякаш гълтам тежка буца,

 

къде ме води този свят,

директно в Рая? – или в Ада,

и демоните в мен не спят –

вървя по бясната им клада,

 

как ми се спи върху райграс! –

или под лодките на плажа...

Бе просто ден, във който аз

скиторех сам-самин в пейзажа.

 

27 март 2024 г.

гр. Варна, 18, 40 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...