Мъжът с белия костюм
Самотен изстрел във небето проехтя.
Отчаян крясък от гърлото на снайпер.
Животът му на кинолента се събра,
а по костюмът - отпечатъци от грайфер.
Настъпваха го,само че като умря,
защото приживе му падаха в краката,
а той над всичко слагаше честта
и тя, го прати под земята.
Живееше в кръга на допустимото.
До безобразие обикнал свободата.
Бохем. Усещаше зова на дивото.
Не бе светец. Мразеше и правилата.
Виждам го по пътя към свети Архангел.
Върви нагоре с високо вдигната глава.
Със белия костюм... пò прилича ми на ангел,
въпреки чернилката, превзела мъжката душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Леонид Стоянов Всички права запазени
