бармах (Леонид Стоянов)
103 724
Oct 29, 2008, 5:55 PM

Мъжът с белия костюм 

  Poetry
589 0 7

Самотен изстрел във небето проехтя.

Отчаян крясък от гърлото на снайпер.

Животът му на кинолента се събра,

а по костюмът - отпечатъци от грайфер.

 

Настъпваха го,само че като умря,

защото приживе му падаха в краката,

а той над всичко слагаше честта

и тя, го прати под земята.

 

Живееше в кръга на допустимото.

До безобразие обикнал свободата.

Бохем. Усещаше зова на дивото.

Не бе светец. Мразеше и правилата.

 

Виждам го по пътя към свети Архангел.

Върви нагоре с високо вдигната глава.

Със белия костюм... пò прилича ми на ангел,

въпреки чернилката, превзела мъжката душа.

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??