Мъжът с белия костюм
Самотен изстрел във небето проехтя.
Отчаян крясък от гърлото на снайпер.
Животът му на кинолента се събра,
а по костюмът - отпечатъци от грайфер.
Настъпваха го,само че като умря,
защото приживе му падаха в краката,
а той над всичко слагаше честта
и тя, го прати под земята.
Живееше в кръга на допустимото.
До безобразие обикнал свободата.
Бохем. Усещаше зова на дивото.
Не бе светец. Мразеше и правилата.
Виждам го по пътя към свети Архангел.
Върви нагоре с високо вдигната глава.
Със белия костюм... пò прилича ми на ангел,
въпреки чернилката, превзела мъжката душа.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
