monilia (Симеон Пенчев)
280 1369
13.10.2011 г., 14:29 ч.

Мъка 

  Поезия » Любовна
577 0 9

Не плачат мъжете наистина,

но  как да не плача,

когато загубил  съм  чисто,

самородно злато.

И страда душа недолюбена,

превива се, пада и става.

Но има ли лек за нея?

Едва ли ще се оправи.

От мисли за теб съм обсебен,

как е възможно това?

Чувствам се лист непотребен,

плахо склонил глава.

Съществува  ли  огнена мълния,

за да разцепи сърцето ми в миг

и да погълне отровата

на моя единствен тупик?

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??