monilia (Симеон Пенчев)
280 1369
13 окт. 2011 г., 14:29

Мъка 

  Поэзия » Любовная
578 0 9

Не плачат мъжете наистина,

но  как да не плача,

когато загубил  съм  чисто,

самородно злато.

И страда душа недолюбена,

превива се, пада и става.

Но има ли лек за нея?

Едва ли ще се оправи.

От мисли за теб съм обсебен,

как е възможно това?

Чувствам се лист непотребен,

плахо склонил глава.

Съществува  ли  огнена мълния,

за да разцепи сърцето ми в миг

и да погълне отровата

на моя единствен тупик?

© Симеон Пенчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??