Мъка

Oct 13, 2011, 2:29 PM

Poetry » Love

647 0 9

Не плачат мъжете наистина,
но как да не плача,
когато загубил съм чисто,
самородно злато.
И страда душа недолюбена,
превива се, пада и става.
Но има ли лек за нея?
Едва ли ще се оправи.
От мисли за теб съм обсебен,
как е възможно това?
Чувствам се лист непотребен,
плахо склонил глава. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Мъка

Искате да прочетете повече?

Random works