Не плачат мъжете наистина,
но как да не плача,
когато загубил съм чисто,
самородно злато.
И страда душа недолюбена,
превива се, пада и става.
Но има ли лек за нея?
Едва ли ще се оправи.
От мисли за теб съм обсебен,
как е възможно това?
Чувствам се лист непотребен,
плахо склонил глава.
Съществува ли огнена мълния,
за да разцепи сърцето ми в миг
и да погълне отровата
на моя единствен тупик?
© Симеон Пенчев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
