7.08.2008 г., 18:01

Мъка

629 0 2
В сърцето ми вали                
пороен дъжд от сълзи.
Сърцето ми от мъка се разкъсва,
от любов се пръсва,
защото не мога да бъда сама,
просто не съм устроена така.
Искам да има някой до мен,
не желая той да бъде обикновен.
Искам този някой да си ти,
искам да гледам в очите ти
и да чета "Обичам те!!!
Обичай ме и Ти!!!"
Сега аз те обичам,
но не мога да разчитам,
че пак няма да ме оставиш
сама сълзите си да бърша
и да страдам.
Спри ме!
Не искам да продължавам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...