27.08.2009 г., 0:24

Мъка и стихове ме лекуват

2.7K 0 22

 

 

 

 

 

МЪКА И СТИХОВЕ МЕ ЛЕКУВАТ

 

40 дни без Влади

 

 

 

Сега очите ми са без тайна.Бездомни.

Сълзите свързват земята с небето -

опъната тетива на виртуозна цигулка.

И се лее от тях божествена музика.

Вечер посрещам отново илюзии,

сутрин изплаквам истини.

И ги целувам.

Сега съм не само пълноводна.

Сега съм от мъка спокойна.

Усещаш ли колко е тихо…

Мъка и стихове ме лекуват.

Утробата им все още е празна.

Само някакви вихри се завъртат.

И светлина, която на теб ми прилича.

Зная, тя  ще събуди отново

Торнадо от стихове.

Нищо че нашето лято бе толкова кратко.

Всички жарки бъдещи дни и нощи

за нас ще напомнят.

 

 

27.08.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

 

 

 

 

 

"В края на лятото" - Владимир Хаджидимитров

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...