yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
580 9047
27 авг. 2009 г., 00:24

Мъка и стихове ме лекуват 

  Поэзия » Любовная
2535 0 22

 

 

 

 

 

МЪКА И СТИХОВЕ МЕ ЛЕКУВАТ

 

40 дни без Влади

 

 

 

Сега очите ми са без тайна.Бездомни.

Сълзите свързват земята с небето -

опъната тетива на виртуозна цигулка.

И се лее от тях божествена музика.

Вечер посрещам отново илюзии,

сутрин изплаквам истини.

И ги целувам.

Сега съм не само пълноводна.

Сега съм от мъка спокойна.

Усещаш ли колко е тихо…

Мъка и стихове ме лекуват.

Утробата им все още е празна.

Само някакви вихри се завъртат.

И светлина, която на теб ми прилича.

Зная, тя  ще събуди отново

Торнадо от стихове.

Нищо че нашето лято бе толкова кратко.

Всички жарки бъдещи дни и нощи

за нас ще напомнят.

 

 

27.08.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

 

 

 

 

 

"В края на лятото" - Владимир Хаджидимитров

 

 

 

 

 

 

 

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поклон пред паметта му!
  • Веси, той ще остане в сърцата ни завинаги, а ти си прекрасен Приятел
  • Поклон!
  • прегръщам те, Веси в мъката ти....!!!!

    поклон пред Човека!!!!
  • Поклон!Не съм имала честта да се докосна до творбите му!Благодаря за което!
  • Поклон пред паметта му!
    Прегръдка за теб!
  • ...мъжът, който носиш не само в очите си,
    само очи ти остави...
    Вече не чака китарата
    последното струнно докосване.
    Тя беше със него...
    И беше щастлива...
    Беше вашето лято - босото.
    Като награда се подарихте.
    Той беше звук, а ти резонанса...
    от най-дълбокото, до звездите.
    Мъжът, който имаше всичко и нищо,
    нищо не искаше...само нощите.
    Че бяха му светли и ставаше вятър,
    дето косите ти роши.
    Мъжът с който се носихте,
    ще носиш до края.
    И ще обичаш вятъра...
    Защото с Торнадото той отпътува...
    в безкрая...
  • Веси, има хора които никога не ни напускат. Нито живи, нито мъртви. Само трябва да знаем как да ги пазим.
    Пази спомена!
    Пази него!
    Пази и себе си!
    Прегръщам те и страдам с теб!


  • !

  • Поклон!
  • Светлината, която прилича на него...винаги ще я виждаме! Тя е неговата душа - обич и човеколюбие!
    Мъката на всички ни е голяма, но нека останат спомените от прекрасния ЧОВЕК!Нека сме щастливи, че сме го познавали, па макар и виртуално!
    Мир на душата му!
  • Безмълвна съм!
    Поклон за него, а прегръдка за теб!
  • Поклон!!!
  • Не брой сенките на дните,
    светлина и обич са - безкрайни,
    които не отлитат с птиците -
    в Торнадото са скрили живи тайни...!

    Прегръщам те, Весела - с една сълза за Владо!
  • ...Поклон!!!...
  • Всички скърбим! Поклон пред светлата му памет!
  • Щастливка си, че въобще си го имала!
    До година душата обикаляла...
    Сигурен съм, че те гледа отгоре и ти се радва!
    Него- Бог да прости, теб прегръщам приятелски!
    Зем.
  • тиха е, безкрайно тиха
    и незрима
    е пътеката към тебе,
    стаила само нежност тиха
    от миговете светли
    кротко отшумели...

    в края ня лятото... тук съм...със сълзи в очите...
  • Много силен стих, Веси! Душата ми плаче! Любовта ти е безгранична и съм сигурна, че достига до човека, когото носиш в сърцето и стиховете си.
    Поклон пред паметта му!
  • Изплакала си душата си, Весе.
    Но съм сигурен, че той отгоре гледа и няма да има нищо против вашето лято да продължи, па макар и само със спомените ти за него.

    Поклон пред паметта на човека и твореца Влади!
  • Безмълвие душата ми потиска,
    очите ми - дали е суета?!, кървят...
    Под падащо небе притиснат,
    той тръгна си - по своя вечен път!

    Поклон пред паметта му!
  • Поздрав за силния стих и спомена за един истински човек...
Предложения
: ??:??