Мъка и стихове ме лекуват
МЪКА И СТИХОВЕ МЕ ЛЕКУВАТ
40 дни без Влади
Сега очите ми са без тайна.Бездомни.
Сълзите свързват земята с небето -
опъната тетива на виртуозна цигулка.
И се лее от тях божествена музика.
Вечер посрещам отново илюзии,
сутрин изплаквам истини.
И ги целувам.
Сега съм не само пълноводна.
Сега съм от мъка спокойна.
Усещаш ли колко е тихо…
Мъка и стихове ме лекуват.
Утробата им все още е празна.
Само някакви вихри се завъртат.
И светлина, която на теб ми прилича.
Зная, тя ще събуди отново
Торнадо от стихове.
Нищо че нашето лято бе толкова кратко.
Всички жарки бъдещи дни и нощи
за нас ще напомнят.
27.08.2009 г.
Весела ЙОСИФОВА
"В края на лятото" - Владимир Хаджидимитров
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поклон пред паметта му!
-
Веси, той ще остане в сърцата ни завинаги, а ти си прекрасен Приятел
-
Поклон!
-
прегръщам те, Веси в мъката ти....!!!!
поклон пред Човека!!!! -
Поклон!Не съм имала честта да се докосна до творбите му!Благодаря за което!
-
Поклон пред паметта му!
Прегръдка за теб! -
...мъжът, който носиш не само в очите си,
само очи ти остави...
Вече не чака китарата
последното струнно докосване.
Тя беше със него...
И беше щастлива...
Беше вашето лято - босото.
Като награда се подарихте.
Той беше звук, а ти резонанса...
от най-дълбокото, до звездите.
Мъжът, който имаше всичко и нищо,
нищо не искаше...само нощите.
Че бяха му светли и ставаше вятър,
дето косите ти роши.
Мъжът с който се носихте,
ще носиш до края.
И ще обичаш вятъра...
Защото с Торнадото той отпътува...
в безкрая... -
Веси, има хора които никога не ни напускат. Нито живи, нито мъртви. Само трябва да знаем как да ги пазим.
Пази спомена!
Пази него!
Пази и себе си!
Прегръщам те и страдам с теб! -
!
-
Поклон!
-
Светлината, която прилича на него...винаги ще я виждаме! Тя е неговата душа - обич и човеколюбие!
Мъката на всички ни е голяма, но нека останат спомените от прекрасния ЧОВЕК!Нека сме щастливи, че сме го познавали, па макар и виртуално!
Мир на душата му! -
Безмълвна съм!
Поклон за него, а прегръдка за теб! -
Поклон!!!
-
Не брой сенките на дните,
светлина и обич са - безкрайни,
които не отлитат с птиците -
в Торнадото са скрили живи тайни...!
Прегръщам те, Весела - с една сълза за Владо! -
...Поклон!!!...
-
Всички скърбим! Поклон пред светлата му памет!
-
Щастливка си, че въобще си го имала!
До година душата обикаляла...
Сигурен съм, че те гледа отгоре и ти се радва!
Него- Бог да прости, теб прегръщам приятелски!
Зем. -
тиха е, безкрайно тиха
и незрима
е пътеката към тебе,
стаила само нежност тиха
от миговете светли
кротко отшумели...
в края ня лятото... тук съм...със сълзи в очите... -
Много силен стих, Веси! Душата ми плаче! Любовта ти е безгранична и съм сигурна, че достига до човека, когото носиш в сърцето и стиховете си.
Поклон пред паметта му! -
Изплакала си душата си, Весе.
Но съм сигурен, че той отгоре гледа и няма да има нищо против вашето лято да продължи, па макар и само със спомените ти за него.
Поклон пред паметта на човека и твореца Влади! -
Безмълвие душата ми потиска,
очите ми - дали е суета?!, кървят...
Под падащо небе притиснат,
той тръгна си - по своя вечен път!
Поклон пред паметта му! -
Поздрав за силния стих и спомена за един истински човек...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
