29.03.2013 г., 19:02

Мъка от разлъка

430 0 1

Бутилката празна стои

за тебе изпита от мъка.

И болката в мен се рои

от днешната наша разлъка.

 

Купът от цигари расте,

изпушени в тъмната стая.

И белег злокобен са те,

че болката мен ме замая.

 

Дали ще ми мине от раз,

когато и утре се съмне?

Дали пък ще имам и глас

от гласната струна да гръмне?

 

Да викна със сутрешен бас

към тебе, жена непристойна!

Не мислиш ли, жено, за нас?

За мене дали си достойна?

 

Отивай! Махни се, лъжа!

Не стой пред очите ми празни.

Аз седмица-две ще тъжа

и пак ще поема делата си важни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...