Мъката е смачкала човека
МЪКАТА Е СМАЧКАЛА ЧОВЕКА
Голяма мъка, днес е смачкала Човека...
От зъбите й той е станал мек!
Тътрузи се едва, по кривата пътека...
За болките си, той да търси лек!...
Дълбоко във душата му сега е пусто...
И раната голяма го боли.
Мухлясало е вече миналото лустро.
И огънят му бавно пепели!...
В очите му прозира тая днешна мъка...
О, как със нея ще върви напред!?
Живота му съсипва Пустата Сторъка.
Проблемите му вече са безчет!...
Навярно е загубил своя свидна рожба...
Надежда в този безнадежден свят!...
И тежък пристъп прединфарктен го пробожда.
Безсилен е и вече не е млад!
Отчаян е от Мъката и Самотата...
И няма радост в неговия ден.
Той няма воля, да се счепка със Съдбата...
Безбожно от Света е уморен!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
