МЪКАТА Е СМАЧКАЛА ЧОВЕКА

Голяма мъка, днес е смачкала Човека...

От зъбите й той е станал мек!

Тътрузи се едва, по кривата пътека...

За болките си, той да търси лек!...

Дълбоко във душата му сега е пусто...

И раната голяма го боли.

Мухлясало е вече миналото лустро.

И огънят му бавно пепели!...

В очите му прозира тая днешна мъка...

О, как  със нея ще върви напред!?

Живота му съсипва Пустата Сторъка.

Проблемите му вече са безчет!...

Навярно е загубил своя свидна рожба...

Надежда в този безнадежден свят!...

И тежък пристъп прединфарктен го пробожда.

Безсилен е и вече не е млад!

Отчаян е от Мъката и Самотата...

И няма радост в неговия ден.

Той няма воля, да се счепка със Съдбата...

Безбожно от Света е уморен!...