11.03.2012 г., 15:01

Мъката е смачкала Човека

540 0 0

                  Мъката е смачкала Човека

 

Пребит от мъката върви Човека...

От зъбите ù е излязал  мек!

Татрузи се едва по кривата пътека...

За болките си той си търси лек!...

 

Дълбоко във душата му сега е пусто...

И раната голяма го боли.

Мухлясало е вече миналото лустро.

И огънят му бавно пепели!...

 

В очите му прозира още стара мъка...

Със нея той е тръгнал най-напред...

Живота му съсипва Пустата Сторъка.

Проблемите му вече са безчет!...

 

Навярно е загубил своя свидна рожба…

Надежда в този безнадежден свят!...

И тежък пристъп, прединфарктен, го пробожда,

не само че отдавна не е млад!

 

Отчаян е от Мъката и Самотата...

И няма радост в неговия ден.

Той няма воля да се счепка със Съдбата...

Безбожно от Света е уморен!...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....