25.09.2020 г., 12:12

Мъката на гората

877 0 0

Горо ле, Горо зелена,

имаш ли сянка дебела,

имаш ли вода студена,

телата да си разхладим,

жаждата да си утолим?

Гората мълчи не дума,

тъжна и снага потрепва,

жално ме в очи поглежда

и тежка сълза отронва.

-Юначе, недей ме пита,

че ми и душата разбита.

Вчера от тука премина,

дружина от мъже седмина.

Всичките върли и злобни

с резачки и брадви огромни.

Плюха си те на ръцете

и без да се каят и маят

посякоха ми нозете.

Ред по ред дървета поваляха

и ми снагата разголваха.

Хич не им мигна окото,

за зайчето милото, горкото,

че няма заслон да намери.

А катерицата къде ще се катери?

Къде птиците гнезда ще свият

и рожбите си във тях да скрият?

Как пък сърце им не трепна,

че хубостта ми затриват

и извори ми ще секнат,

и билките ще изсъхнат,

гласове птичи ще заглъхнат.

Но ще дойде време да се покаят,

какво ги чака не знаят,

въздуха мръсен ще дишат.

Ще се проклинат и въздишат,

че гората без милост изсекли

и беда голяма си навлекли.

Плаче Гората и стене

от туй безотговорно племе,

продажно, нагло, нехайно

причинило и болка безкрайна.

Гората е дар от Бога

-Юначе, бийте тревога!

Който на нея посяга

от проклятие не ще избяга! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...