18.04.2024 г., 11:27

Мъката на живите

452 1 1

Ще станат пепел някога тревите, 
покрили жадната земя.
Дъждът ще каля пред очите ти,
където има само чифт цветя.
Представяш ли си черно слънце,
как вдън душата ти ще свети,
докато чакаш кълн от ланско зрънце
да стигне ръста на нозете ти...
А после - я си представи морето, 
че търси дъното под свойто дъно 
и синьо ли ще е небето, 
от тъжни облаци прегърнато? 
Живота значи ли, че си отива 
от свят събран в една планета, 
когато твоята душа изстива 
без моята със взлом отнета? 
Представяш ли си, ако бях във рая? 
Тогава адът ще ти вземе силите. 
Представяш ли си го? И Бог не знае. 
Това е мъката на живите... 
 
©тихопат. 
Данаил Антонов 
17.04.2024

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...