Мълчаливо
Хубава възраст – октомври.
Ни любопитство, ни страх.
Искаш ли да си говорим
не с думи, а със листа?
Какво, че ще бъдеш някъде,
дето - не знам къде?
Аз ще говоря на вятъра,
той ще го казва на теб.
Навън когато излезеш
и видиш окапали думи,
за теб те ще бъдат поезия,
а пък за другите – шума.
Жълто-кафява фантазия!
Цяла сутрин се чудя:
колко неща сме си казали,
а пък не сме се чули.
...
Хубава възраст, боляна.
Няма за казване, няма.
А пък за слушане има.
Дълго в дългата зима
аз ще ти бъда мълчател,
ти ще ми бъдеш слушател.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
