19.08.2009 г., 13:17

Мълчание...

1K 1 7

Дори да искам, не мога да го кажа -

обещах си преди време да мълча,

не исках никога да идва краят

и мълчалива аз ще си вървя.

 

Казват - времето лекува рани,

но сигурна съм - мен ще ме боли,

дори да минат сто години

раната в сърцето ще кърви.

 

... Нека за последно те погледна

и огъня в очите ти да потуша,

сълзите си по теб като подарък ще оставя,

и, мълчалива, аз ще си вървя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Михалева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен подарък ще остави, също като този тук
  • Тъжно...
  • Дано си права мила Веси,благодаря за пожеланието дано наистина е така.
    Здравеи и от мен
  • Здравей Борко Бърборко,благодаря че си отделил време да прочетеш това което съм написала.Лошото е че вие мъжете винаги на това се надявате,искате да ви прощават и да се връщат при вас каквото и да сте направили...Но не винаги е така,а дори и да си го написал с чувство за хумор,не го разбирам,но няма значение...
  • Дано отболи!
    Хубав стих!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...