Aug 19, 2009, 1:17 PM

Мълчание... 

  Poetry » Love
716 1 7

Дори да искам, не мога да го кажа -

обещах си преди време да мълча,

не исках никога да идва краят

и мълчалива аз ще си вървя.

 

Казват - времето лекува рани,

но сигурна съм - мен ще ме боли,

дори да минат сто години

раната в сърцето ще кърви.

 

... Нека за последно те погледна

и огъня в очите ти да потуша,

сълзите си по теб като подарък ще оставя,

и, мълчалива, аз ще си вървя...

© Румяна Михалева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасен подарък ще остави, също като този тук
  • Тъжно...
  • Дано си права мила Веси,благодаря за пожеланието дано наистина е така.
    Здравеи и от мен
  • Здравей Борко Бърборко,благодаря че си отделил време да прочетеш това което съм написала.Лошото е че вие мъжете винаги на това се надявате,искате да ви прощават и да се връщат при вас каквото и да сте направили...Но не винаги е така,а дори и да си го написал с чувство за хумор,не го разбирам,но няма значение...
  • Дано отболи!
    Хубав стих!
  • Току-виж си се върнала обратно след време...
  • Неизлечими са тези рани! /6/
Random works
: ??:??