19 авг. 2009 г., 13:17

Мълчание...

1K 1 7

Дори да искам, не мога да го кажа -

обещах си преди време да мълча,

не исках никога да идва краят

и мълчалива аз ще си вървя.

 

Казват - времето лекува рани,

но сигурна съм - мен ще ме боли,

дори да минат сто години

раната в сърцето ще кърви.

 

... Нека за последно те погледна

и огъня в очите ти да потуша,

сълзите си по теб като подарък ще оставя,

и, мълчалива, аз ще си вървя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Михалева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен подарък ще остави, също като този тук
  • Тъжно...
  • Дано си права мила Веси,благодаря за пожеланието дано наистина е така.
    Здравеи и от мен
  • Здравей Борко Бърборко,благодаря че си отделил време да прочетеш това което съм написала.Лошото е че вие мъжете винаги на това се надявате,искате да ви прощават и да се връщат при вас каквото и да сте направили...Но не винаги е така,а дори и да си го написал с чувство за хумор,не го разбирам,но няма значение...
  • Дано отболи!
    Хубав стих!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...