Мълчи ми се, мълчи ми се с водата.
Тя ме разбира даже и без думи.
Молитвите в дълбокото ще пратя.
А капките ще греят помежду ни.
Наричам си най-огнените тайни.
Водата помни. Тя ще ги прегърне.
От тях ще стори мо̀стове незнайни.
А аз ще тръгна - Господ Бог да зърна.
Мълча, мълча. С мълчаната водица.
Тя пак отнася всичко съкровено.
Превръща в миг нареченото в птица.
И вижда най-дълбокото през мене.
© Нина Чилиянска Всички права запазени