Мълчи ми се, мълчи ми се с водата.
Тя ме разбира даже и без думи.
Молитвите в дълбокото ще пратя.
А капките ще греят помежду ни.
Наричам си най-огнените тайни.
Водата помни. Тя ще ги прегърне.
От тях ще стори мо̀стове незнайни.
А аз ще тръгна - Господ Бог да зърна.
Мълча, мълча. С мълчаната водица.
Тя пак отнася всичко съкровено.
Превръща в миг нареченото в птица.
И вижда най-дълбокото през мене.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
