VladislavPlaninski (Чавдар Тепешанов)
131 22
30.07.2014 г., 15:10 ч.

Мълчание 

  Поезия » Друга
418 0 4

Мълчание. Мълчание. Мълчание.

Наоколо все гарвани кръжат,

а всичко е зелено. И е май.

От мен - на цяла вечност разстояние,

почти преосъзнали своя край,

мечтите като спомени тежат.

 

В мълчание жестоко стискам зъби,

а ръфат ме отвътре зли слова,

по-страшни и от трънени венци.

И никнат покрай мене като гъби,

навсякъде, отровни при това,

изтънчени, модерни подлеци.

 

"... Мълчи, не казвай нищо! Или казвай,

но не това, което в теб кипи

или на кръст извива съвестта!

Каквото ти е отвътре - не показвай

на никого! Кротувай и търпи!..."

наставничи в ума ми "мъдростта".

 

И аз мълча. В зеленото сияние

на май чернеят гарвани. На път

човекът е... мъдрец или глупец.

А някъде - на вечност разстояние

от мен - възпламенява се стихът:

"... Ще викнем ние - хляб или свинец!"

© Чавдар Тепешанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??